Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
След завръщането си Матю очакваше да играе значителна роля в определянето на начина, по който близнаците ще се появят на този свят. По негово мнение бе по-добре да родя в болницата. Аз лично предпочитах да родя в Клермон Хаус, под грижите на Маркъс.
— Маркъс не се е занимавал с акушерство от години — измърмори Матю.
— По дяволите, Матю, ти си го учил на анатомия. Ти учеше и мен на анатомия, като се замисля! — Търпението на доктор Гарет очевидно се изчерпваше. — Да не би да си мислиш, че утробата ненадейно е решила да промени местоположението си? Джейн, набий му малко здрав разум в главата.
— Едуард е прав — намеси се доктор Шарп. — Четиримата имаме десетки медицински степени и общо над две хилядолетия опит. Март сигурно е изродила повече бебета от всеки друг на този свят, а лелята на Даяна е правоспособна акушерка. Предполагам, че ще се справим.
Надявах се, че е права. Накрая Матю се примири. След като мнението му относно раждането на близнаците бе отхвърлено, той излезе с нетърпение от стаята, когато пристигна Фернандо. Двамата изчезнаха долу. Често се затваряха заедно и говореха по семейни въпроси.
— Как реагира Матю, когато му съобщи, че си се заклел във вярност на фамилия Бишъп-Клермон? — попитах Фернандо, когато той се качи по-късно да ми каже здрасти.
— Заяви, че съм се побъркал — отвърна Фернандо и очите му проблеснаха. — Аз пък му казах, че очаквам да стана кръстник на първото ти дете.
— Сигурна съм, че може да се уреди — уверих го, макар че започвах да се безпокоя от броя на кръстниците на децата.
— Надявам се, че помниш всичките си обещания — казах на Матю по-късно следобеда.
— Помня ги — отвърна той. — Крис иска по-умното, а Фернандо по-голямото. Хамиш иска по-красивото. Маркъс иска момиче. Джак иска братче. Галоуглас изрази интерес да стане кръстник на каквито и да е руси бебета, преди да тръгнем за Ню Хейвън. — Матю ги отброяваше на пръсти.
— Нося близнаци, а не цяло котило — въздъхнах, зашеметена от броя на заинтересованите страни. — Освен това не сме някакви кралски особи. И аз съм езичница! Близнаците не се нуждаят от толкова много кръстници.
— Искаш ли да подбера и жени кръстници? — повдигна вежди Матю.
— Мириам — побързах да кажа аз, преди да е предложил някоя от ужасяващите си роднини. — Фийби, разбира се. Март. Софи. Амира. Бих искала да предложа и на Вивиан Харисън.
— Ето, виждаш ли. Започнеш ли веднъж, броят им бързо расте — с усмивка рече Матю.
Така се оказвахме с шестима кръстници на дете. Очертаваше се да бъдем затрупани от сребърни бебешки чашки и плюшени мечета, ако можеше да се съди по купищата дрешки, обувки и одеяла, които Изабо и Сара вече бяха купили.
Двама от потенциалните кръстници на децата обикновено вечеряха с нас. Маркъс и Фийби бяха така очевидно влюбени един в друг, че беше невъзможно да не се настроиш романтично в тяхно присъствие. Атмосферата помежду им бръмчеше от напрежение. Фийби беше невъзмутима и хладнокръвна както винаги. Изобщо не се поколеба да прочете на Матю лекция за състоянието на стенописите в балния салон и колко шокирана би останала Ангелика Кауфман,* ако открие произведенията си занемарени по такъв начин. Освен това не смяташе да позволи фамилните съкровища на Дьо Клермон да останат вечно скрити за широката публика.
* Австрийска художничка (1741-1807). — Б. пр.
— Има начин да ги споделяме анонимно и за определен срок — съобщи тя на Матю.
— В скоро време очаквай да видиш портрета на Маргарет Мор от клозета в Старата ложа в Националната портретна галерия. — Стиснах окуражаващо ръката на Матю.
— Защо никой не ме е предупреждавал, че ще бъде толкова трудно да имаме историци в семейството? — обърна се той към Маркъс. Изглеждаше малко смаян. — И как така се озовахме с цели двама?
— Проява на добър вкус — отвърна Маркъс, отправяйки разтапящ поглед към Фийби.
— Именно. — Устните на Матю се извиха в усмивка при очевидно двусмисления отговор.
Когато бяхме само четиримата, Матю и Маркъс разговаряха часове наред за новата издънка — макар че Маркъс предпочиташе да я нарича „клана на Матю“ поради причини, свързани както с неговия дядо шотландец, така и с неприязънта му към идеята да се използват ботанически и зоологически термини за вампирските фамилии.
— Членовете на издънката Бишъп-Клермон — или клан, щом настояваш — ще трябва да бъдат особено внимателни, когато си избират партньори или се женят — каза една вечер Матю. — Всички вампири ще ни следят внимателно.