Ангелиада

Совалката беше подготвена, пилотът — избран и инструктиран. Форсайт преглеждаше информацията, с която разполагаше Емпирей за мирските закони и управление, когато се разнесе новината, че серафската ловна мрежа е изключена.

— Как така изключена? — намръщи се Форсайт. — Изрично наредих да се остави работеща.

— Твърдят, че командата е дошла от Централата. — Гласът на Пирбазари бе подчертано неутрален. Същият тон, който беше използвал преди час, с растящо безпокойство забеляза Форсайт. — Ангелиада е на двадесет и една светлинни минути оттук, което означава, че сигналът е бил пратен двадесет минути след пристигането им в мрежата. Като се вземе предвид времето за маневриране, скачване и прехвърляне в станцията, явно второто нещо, което са направили, е било да изключат мрежата на Сераф.

— Второто ли?

— Да — каза Пирбазари. — Първото е било да изключат мрежата при самата Централа. Според контролния център на катапулта сигналът е пристигнал няколко минути преди да се изключи собствената му мрежа.

— Още си мислиш, че съм сключил сделка с Коста, нали? — тихо каза Форсайт. — Чудесно. Тогава ми обясни какво печелят с изключването на мрежата тук?

— Не зная — безстрастно каза Пирбазари. — Но не зная също така какво печелят и с отиването си там. Знам само, че при пристигането си „Комитаджи“ унищожи една от основните мрежи на системата, а Коста изключи други две. Това съвпадение ли е?

— Той се мотае в института и около Ангелиада от месеци — възрази Форсайт. — Определено е наясно, че мрежите и катапултите са свързани само помежду си и нямат нищо общо с трафика към и от системата.

— Може би наистина знае. Може и да схваща бавно. — Лявата вежда на Пирбазари се вдигна. — А може би прави нещо друго, за което не зная.

— Ако е така, аз също не го зная — каза Форсайт. По челото му изби пот. Ясно си даваше сметка, че Пирбазари е само на половин крачка да наруши мълчанието, което сам си бе наложил, и да се разкрещи по всички уредби на ЕмОт.

Единствените неща, които все още го спираха, бяха липсата на доказателства и остатъците от лоялност, следствие на дългогодишната им съвместна работа. Но те нямаше да издържат още дълго.

— Господин Върховен сенатор? — повика го Рошманов от изхода. — Совалката ви е готова.

Пирбазари му махна в отговор.

— Добре. Да вървим.

Форсайт събра целия си кураж. Може би нямаше да издържат дори още тридесет секунди.

— Ти оставаш тук, Зар.

Пирбазари закопчаваше сакото си и гледаше надолу. После много бавно вдигна поглед.