Среднощен сокол [bg]

И сякаш се срути бент. Войниците от Каменград се заотдръпваха безредно, редиците им се разпаднаха на десетина места. Гованан се клатушкаше напред, ярки светлини избухваха пред очите му, кръвта заливаше шията му. Знаеше, че умира, но се крепеше с мрачна упоритост, тътреше се към войниците, обкръжили краля. Стотици бойци от пехотата напираха заедно с него към враговете около Конавар. Изненадани от нападението, войниците нямаха време да се престроят. Някои се обърнаха към новите противници, други отстъпваха в опит да образуват нова стена от щитове.

Насред мелето Бейн, с оплискана от кръв броня, си проби път към Гованан, следван неотлъчно от Фялок. Малко преди да разкъса докрай стената от врагове, се спъна и двама войници замахнаха да го посекат. Фялок изскочи пред него като жив щит. Меч се заби в рамото му. Той уби единия противник, но вторият го наръга отстрани и Фялок рухна. Бейн намушка втория войник в сърцето, издърпа меча и раздроби черепа на друг враг. Добра се до Гованан и видя пълководеца да се свлича, кървави мехурчета се пукаха в раната на главата му. Войниците на Каменград отстъпваха и Бейн приклекна до отпусналия се на колене Гованан.

— Кон… май ми… става навик… да те спасявам — прошепна белокосият воин. — Но оня… проклет мечок… беше по-лесен… за убиване…

Килна се и Бейн го хвана, но Гованан вече беше издъхнал.

От другата страна на квадрата спешените конници на Оста разсякоха вражеските редици и стигнаха до съратниците си от тежката пехота. Бойният строй на Джасарай се разпадаше.

Предчувствието за разгром обземаше армията на Каменград. Отначало само неколцина побягнаха на юг, за да се спасят поне временно в укреплението от предишната нощ. След миг-два десетки захвърлиха щитовете и се втурнаха подире им. Рехавата върволица се превърна в поток, а след малко и в човешки порой, докато прекършената армия се разбягваше.

Хелтиан се опита да събере жива стена около Джасарай, но Бейн изтича към него и го посече в гърлото. Хелтиан се стовари в краката на Джасарай, но и в последния си миг събра сили да вдигне щит пред императора.

Джасарай стоеше невъзмутим, както винаги с ръце зад гърба.

— Правилно ли се досещам, че не идваш да се предадеш? — подхвърли на мъжа, когото смяташе за Конавар.

Бейн свали шлема и видя как лицето на императора застина от изумление.

— Къде е Конавар? — попита Джасарай.