Лейди Полунощ [bg]

- Ти си върховен магьосник и служиш на нефилимите? -попита Белинда. - След всичко, което те причиниха на долноземците?

- Не се опитвай да използваш жалките си познания върху хиляда години политика срещу мен, дете. Няма да подейства. - Малкълм си погледна часовника. - Давам ви една минута. Всеки, който все още е тук след това, ще бъде подпален.

Никой не помръдна.

Малкълм въздъхна и махна към един калифорнийски пелин, израснал в подножието на стъпалата. Начаса храстът лумна в огън и от него се надигна пушек, ухаещ на пелин. По пръстите на Малкълм танцуваха пламъци.

Последователите се обърнаха и хукнаха към пътя. Ема стоеше неподвижна, докато те се носеха покрай нея, сякаш се бе озовала насред лавина. Само след миг от тях не остана никой, освен Белинда.

Върху лицето й се бяха изписали ужасяваща ярост и още по-ужасяващо отчаяние. Беше изражение, което накара всички да се вкаменят.

Белинда вдигна тъмните си очи към Джулиън.

- Ти - каза тя. - Сега може и да си мислиш, че си ни победил с опитомения си магьосник, ала нещата, които знаем за теб... о, нещата, които бихме могли да съобщим на Клейва. Истината за чичо ти. Истината за това, кой ръководи Института. Истината...

Джулиън беше пребледнял, но преди да успее да помръдне или да каже каквото и да било, въздухът бе прорязан от агонизиращ писък. Стърлинг. Беше притиснал ръце до гърдите си и докато всички, включително и Белинда, се обръщаха, за да го погледнат, той се свлече в тревата. От устата му бликна кръв и оплиска земята. Очите му сякаш щяха да изскочат от страх, коленете му се подкосиха; той задращи в пръстта, пръстенът му с розов скарабей проблесна, а после застина.

- Мъртъв е - каза Кристина слисано и се обърна към Белинда. - Какво направи?

За миг лицето на Белинда остана съвършено безизразно, сякаш и тя бе не по-малко шокирана от останалите, а после заяви:

- Много ти се ще да научиш, нали?

След това се приближи наперено до тялото и се наведе, сякаш за да го разгледа.

Миг по-късно между пръстите на лявата й ръка блесна нож. Разнесе се отвратителен режещ звук, после още един и дланите на Стърлинг се отделиха от китките му. Белинда ги взе, широко усмихната.

- Благодаря. Пазителят ще се радва да узнае, че е мъртъв.

За миг Ема отново видя тялото на Ава в басейна, накълцаната кожа около отсечената й длан. Дали Пазителят винаги настояваше за това много специфично и ужасяващо доказателство, че онези, чиято смърт желае, са мъртви? Ами Белинда? Тя все още беше жива. Дали това не беше някаква дан?

Белинда се усмихна и прекъсна мислите й.

- Довиждане, мънички ловци на сенки - каза тя и се отправи към черния път, вдигнала високо кървавите си трофеи.