Лейди Полунощ [bg]

Ема сечеше ръце и крака, отсичаше пръсти, стискащи пистолети. Диего и Кристина правеха същото, размахали своите оръжия. Кристина хвърли ножа си и той се заби в рамото на Белинда, запращайки я назад. Белинда изруга и го извади, мятайки го настрани. Въпреки че в белия й пуловер зейна дупка, нямаше кръв.

Ема заотстъпва назад, докато не застана пред Стърлинг.

- Тичай в Института! - извика тя на Кристина. - Доведи останалите!

Кристина кимна и се втурна към стъпалата. Беше преодоляла половината разстояние, когато един сивокож, черненоок ратай връхлетя върху нея, впивайки зъби в бездруго ранения й крак.

Кристина изпищя. Ема и Диего се обърнаха и я видяха да замахва с камата си. Ратаят политна назад, давейки се в кръв. Върху крачола на Кристина имаше дупка.

Диего се втурна към нея. Моментното разсейване струва скъпо на Ема - зърна някакво движение с крайчеца на окото си и в следващия миг видя Белинда да се носи към нея, протегнала лявата си ръка. Пръстите й се сключиха около гърлото на Ема.

Тя се задави и като сграбчи другата ръка на Белинда, дръпна с всички сили. Белинда залитна и ръкавицата й се смъкна.

Дясната й ръка завършваше с гол чукан. Лицето на Белинда се изкриви, а Ема чу Кристина да възкликва. Стискаше камата си, въпреки че крачолът й беше подгизнал от кръв. Диего стоеше до нея, внушителна сянка на фона на Института.

- Ръката ти я няма - ахна Ема, вдигнала Кортана между себе си и Белинда. - Също като на Ава...

Вратата на Института се отвори рязко и светлината, която лумна, бе толкова ярка, че Ема замръзна с окървавен меч в ръка.

Джулиън стоеше на прага, вдигнал над главата си серафимска кама, която гореше като звезда и караше небето и луната да бледнеят. Последователите се дръпнаха от нея, сякаш бе светлината на разбиващ се самолет.

В този притихнал миг Ема погледна право в Джулиън и видя, че той се взира в нея. Свирепа гордост се надигна в гърдите й. Това беше нейният Джулиън. Нежно момче с нежна душа, ала всяка душа съдържа и своята противоположност, а противоположността на нежността бе безпощадност - прекрасните останки на милостта.

Виждаше го върху лицето му. За да я спаси, той би убил всички наоколо. Не би се поколебал, докато не приключи с тях, а после щеше да измие кръвта от оръжието си и тя щеше да изтече в канала като розова боя. И нямаше да се разкайва за стореното.

- Спрете - каза той и макар че не изкрещя, не извика, Последователите, които все още се движеха, замръзнаха по местата си, сякаш също като Ема, и те можеха да прочетат изражението му. Сякаш се страхуваха.

Ема сграбчи Стърлинг за гърба на ризата и го изправи на крака.

- Тръгвай - нареди и си запроправя път през множеството, дърпайки го към Института. Само ако можеше да го вкара вътре.

Ала Белинда изведнъж се хвърли напред, разблъсквайки останалите Последователи, за да се приближи до стъпалата на Института. Около дупката на пуловера й все още нямаше кръв. Отново бе надянала ръкавицата си, грижливо оформените й букли бяха започнали да се развалят и тя изглеждаше освирепяла от гняв.