Вещиците: Полунощ [bg]
- Автор: Райс Энн
- Серия: Вещиците #1
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-331-7, 978-954-761-345-4
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещиците: Полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
Доколкото успях да разбера, тази дама е наричана вещица единствено от слугите си, и то с възхищение и респект заради лечителските й дарби, с които вече се е прочула, но позволи ми да отбележа отново — никой тук не знае за случилото се във Франция. Името Монклеве не се изрича от никого. Всички знаят, че семейството е дошло от Мартиника.
Говорят още и че Шарлот има голямо желание да се обедини с останалите плантатори за създаването на захарна рафинерия, за да могат да реализират още по-големи печалби от добивите си. Казват и че възнамеряват да изтикат холандските кораби от Карибско море, тъй като явно ние все още сме най-проспериращите тук и французите и испанците ни завиждат. Но без съмнение ти знаеш повече от мен по този въпрос. Наистина видях много холандски кораби на пристанището и съм сигурен, че завръщането ми в Амстердам ще е лесна работа, щом изпълня задачата си тук. Като «холандски търговец», всички тук се отнасят към мен с огромна любезност.
Днес следобед, когато се изморих да обикалям из града, се върнах в стаята си, където двама слуги чакаха да ме съблекат и изкъпят, ако пожелая. Писах на дамата, че бих желал да я посетя, че имам извънредно важно съобщение за нея от много скъп на сърцето й човек, вероятно по-скъп от всеки друг. И че този човек ми е доверил истинското й местонахождение в нощта, преди да умре. Написах, че идвам лично, тъй като съобщението е твърде важно, за да бъде запечатано в писмо, подписано с моето пълно име.
Още преди да започна да описвам това в дневника си, дойде отговор. Трябва да отида в Мей Феър още тази вечер. На входа на странноприемницата точно преди мръкнало ще ме чака карета. Трябва да събера всичко нужно, за да остана там една-две нощи, ако пожелая. Това и възнамерявам да направя.
Стефан, толкова съм развълнуван, но изобщо не ме е страх, тъй като отивам да видя собствената си дъщеря. Но как да й кажа това — и дали изобщо да й го казвам. Ето това ме тревожи.
Напълно съм убеден, че трагедията на жените Мейфеър ще свърши тук, на това странно и плодородно място, в тази богата и екзотична земя. Тя ще свърши тук, благодарение на тази силна и умна млада жена, която държи целия свят в ръцете си и със сигурност е разбрала достатъчно, за да знае какви мъки са изпитали баба й и майка й в краткия си и мъчителен живот.
Сега отивам да се изкъпя и да се облека подобаващо, за да се приготвя за това приключение. Изобщо не възразявам да видя голямата колониална плантация. Стефан, как да ти опиша онова, което е в сърцето ми? Сякаш животът ми преди това е бил като картина с бледи краски, но сега придобива жизнеността на произведение от Рембранд ван Рейн.
Усещам мрака близо до мен, усещам как светлината изгрява. Но най-ясно усещам контраста между двете.
До следващия път.
Твой слуга, Петир
Послепис: преписано и изпратено на Стефан Франк още същата вечер.