Крепостта в скалите
- Автор: Май Карл
- Серия: satan und ischariot #1
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Крепостта в скалите». Краткое содержание книги:
Поех по същия път, по който бяхме дошли, а това ще рече, че отначало поех на юг. Знаех, че мимбренхото също щеше да се отправи в тази посока и бях сигурен, че нямаше да се заблуди.
Докато крачехме бавно напред, нощта се изниза и започна да се зазорява. Когато се развидели дотам, че погледът ни да можеше да стига достатъчно надалеч, огромният скален масив на Алмаден не се виждаше повече. Пред нас не забелязахме и нашите спътници. Нарочно бях вървял толкова бавно, за да им дам възможност да спечелят достатъчно голяма преднина. Искаше ми се да изненадам с тях Мелтън. Когато ни оставаше още половин час път до мястото, където пътят ни завиваше на запад, аз предварително поех в тази посока, подканяйки пленника да ускори крачките си, защото исках да изпреваря моите спътници. И наистина успях, понеже сънародниците ми, безкрайно изтощени от престоя си в шахтата, се придвижваха с голяма мъка. След като пресякохме ъгъла, образуван от двата пътя, и отново поехме в предишната си посока, далеч зад нас забелязах дълга тъмна линия, в която личаха две по-едри точки. Дългата черта бяха нашите пешеходци, а двете изпъкващи точки бяха конете със своите ездачи. Мелтън гледаше само напред, тъй че не ги видя. До този момент ме беше следвал по петите, без да пророни нито една дума. Обаче изглежда вече се бе изморил от бързия ни ход и най-сетне ме попита:
— Сър, накъде си ме повлякъл с такава бързина? Предполагам към Асиенда дел Аройо, а?
— Така е, драги ми мастър! — отговорих аз.
— Пеша? Ами кога си мислиш, че ще стигнем там, още повече като си тръгнал по погрешен път?
— Това е същият път, по който дойдох, и ми се струва, че е верният.
— Не, това е заобиколен път. Ако искаш да излезем на истинския път, ще трябва да се насочим доста по на север. Такъв опитен прериен скитник като теб би трябвало да го знае.
— За мен най-прекият път е погрешният. И ти го знаеш много добре и тъкмо затова се опитваш да ме подведеш да тръгнем по него. Там на север се намират твоите съюзници юмите, там минава и линията от постовете ви до асиендата, а там бихме се натъкнали и на Уелър, който, придружаван от индианци е тръгнал на разузнаване, за да разбере къде сме двамата с Винету.
Мелтън видя, че съм прозрял намеренията му, ядоса се и за да даде отдушник на яда си, подигравателно ми подвикна:
— Значи представящият се за толкова голям герой Олд Шетърхенд се страхува!
— Предпазливостта няма нищо общо със страха, мастър, а аз нито някога съм се мислил за герой, нито пък съм се представял за такъв. Най-откровено ще ти призная, че в Алмаден имах голям късмет. Ти и представа си нямаш какъв късмет имах!
— Ах — изсмя се ядно той, — имам представа и още как! Въпреки многочислената индианска охрана двама души проникват в Алмаден и ме отвличат! Това е наистина невъобразим късмет! Но преживяхте и значителна несполука, защото не намерихте немците, нито пък онова, което търсихте в моята стая. А още по-малко късмет ще имаш отсега нататък! Уелър няма да миряса, докато не освободи сина си, а после ще ви нападне заедно с юмите. Тъй че те съветвам да не си разваляш отношенията с мен.
— Аз пък ти казвам, че с Уелър не можеш да ме уплашиш. Той няма как да освободи сина си, защото Херкулес го удуши. А когато заловим стария, заради опита му за убийство няма много-много да се церемоним с него. Щом ти е разказал как синът му попадна в ръцете ни, сигурно ти е споменал и че заедно със сина си са искали да пречукат Херкулес. Но тъй като атлетът има изключително здрав череп, ударът му с приклад не му се е отразил кой знае колко зле и сега той с копнеж очаква стария Уелър, за да може и с него да си разчисти сметките, както направи и със сина.
Доста време слисаният Мелтън ме гледа в очите, а после възкликна:
— Младият Уелър мъртъв? Пробутваш ми опашати лъжи!
— Уверявам те, че се задуши в могъщите юмруци на атлета, а и старият едва ли ще се отърве от същата участ. Поне не се опасявам, че ще ни нападне с юмите. Ако вече не е станало, съвсем скоро индианците ще проумеят, че никак не може да се разчита на твоето приятелство.
— Каква ли причина ще ги накара да мислят така?
— Тази причина се казва Хитрата змия.
— В какъв смисъл? Той е моят най-верен съюзник и ще предостави на разположение на Уелър всичките си воини, за да ги поведе срещу теб.
— Смяташ, че Уелър ще поиска това от вожда, така ли?