Историкът

Докато се връщах към селото, попаднах на още по-изненадваща гледка — едно младо селско момиче стоеше неподвижно на пътя ми в носията си, направо като извадена от историята. Понеже тя не даваше признаци, че ще мръдне, спрях да поговорим и за мое удивление тя ми подари една монета. Очевидно беше много стара — средновековна — и от едната й страна беше изобразен дракон. Сигурен бях, макар и без доказателства, че е била изсечена за Ордена на дракона. Момичето, разбира се, говореше само румънски, но успях някак да науча от нея, че е получила монетата от някаква старица, която слязла в селото им от речните скатове близо до замъка на Влад. Момичето освен това ми каза, че фамилното й име е Геци, макар че явно изобщо не разбираше значението му. Можеш да си представиш как се развълнувах — по всяка вероятност стоях лице в лице с една от потомките на Влад Дракула. Мисълта беше едновременно поразителна и тревожна (макар че чистото лице на момичето и миловидното й държание бяха много далеч от всичко чудовищно или жестоко). Когато се опитах да й върна монетата, тя явно настоя да я задържа, както и направих засега, макар че определено ще се опитам да й я върна. Уговорихме се утре да си поприказваме още и засега ще трябва да устоя на порива да скицирам монетата и вместо това ще се хвана да изучавам речниците си с надеждата да успея да я разпитам по-добре за семейството и произхода й.