Елантрис

— Обзалагам се, че са пет. Точно толкова трябваха и за мен — да бъда затворена и да се „излекувам“.

Роял кимна.

— Гьорнът има нещо общо. Говори ли вече с баща си?

Сарене усети как стомахът й се свива.

— Не, но ще се наложи… скоро.

На вратата се почука и след миг се появи лорд Еондел, водещ Шуден. Младият благородник бе излязъл на езда с Торена. Лицето на барона се изкриви в нехарактерно широка усмивка.

— Трябваше да знаем, че ще се върнете Сарене. Ако някой може да излезе от ада невредим, това сте вие.

— Не съм съвсем невредима — каза тя и прокара ръка по плешивото си теме.

— Ето, милейди. — Еондел й подаде руса перука. — Тази е най-добрата, която открих. Останалите са толкова твърди, сякаш са направени от конски косми.

Сарене огледа критично перуката. Нямаше да й стигне и до раменете. Все пак беше по-добра от плешивината. Според нея най-голямата загуба от изгнанието бе косата й. Щяха да са нужни години, за да израсте както трябва.

— Жалко, че никой не е събрал старата ми коса — промърмори тя и прибра перуката за по-нататък.

— Честно казано, не очаквахме, че ще се върнеш, братовчедке — каза Лукел и обра последните парченца месо от тигана. — Мисля, че беше още закачена за воала ти, когато го изгорихме.

— Изгорили сте го?

— Арелонски обичай, Ене — обясни Кайн. — Когато някой влезе в Елантрис, изгаряме вещите му.

— Всичките ли? — попита тихо Сарене.

— Опасявам се, че да — отвърна засрамено Кайн.

Сарене затвори очи и въздъхна.

— Няма значение. — След това ги огледа. — Къде е Ейхан?

— В двореца на Телрий — отговори Роял.

— Какво прави там? — намръщи се Сарене.

Кайн сви рамене.

— Решихме да пратим някого да установи контакт с новия крал. Ще се наложи да работим с него и искаме да видим доколко ще можем да си сътрудничим.

Сарене огледа съратниците си. Те очевидно се радваха да я видят, но долавяше нещо в израженията им. Поражение. Бяха работили толкова усърдно да не допуснат Телрий на трона, но се бяха провалили. Сарене не искаше да признае, че и тя изпитва подобни емоции. Беше й лошо. Не можеше да реши какво иска. Всичко бе толкова объркано. За щастие се водеше от чувството си за дълг. Дух беше прав: Арелон бе в сериозна опасност. Дори не искаше да мисли за нещата, които Хратен бе казал за баща й. Знаеше, че каквото и да стане, трябва да защити Арелон. Заради Елантрис.

— Говорите така, сякаш няма какво да сторим с претенциите на Телрий за трона — заяви тя в смълчаната стая.

— Какво можем да направим? — въздъхна Лукел. — Телрий взе короната и аристократите го подкрепят.

— Както и вирнът — напомни им Сарене. — Изпращането на Ейхан е добра идея, но се съмнявам, че Телрий ще е благоразположен към нас, както и към останалите в Арелон. Господа, Раоден трябваше да е крал, а аз съм негова съпруга. Чувствам се отговорна за хората. Те страдаха при Ядон. Ако Телрий предаде кралството на вирна, то ще се превърне в поредната фьорденска провинция.