Елантрис

— Благословен да е Доми! — извика Кайн и я вдигна от земята в прегръдката си.

— Благословен да е Джадет — поправи го Хратен, без да обръща внимание на острието, което се допираше в плътта му. — Доми я остави да гние.

— Замълчи, жрецо. — Еондел наклони меча си заплашително.

Хратен изсумтя. След това се задвижи толкова бързо, че дори Сарене не успя да го проследи. Той отстъпи назад и отмести глава от обсега на оръжието. В същото време изрита ръката на Еондел и изби меча. Завъртя се, развявайки аленото си наметало, и го хвана още във въздуха. Слънчевите лъчи се отразиха в стоманата. Гьорнът заби върха на острието в паветата така, както крал би държал скиптъра си, след което пъхна отчупената дръжка в застиналата ръка на Еондел. Пристъпи напред и подмина смаяния генерал.

— Времето се движи като планина, Сарене — прошепна той, заставайки толкова близо, че нагръдникът му почти се допираше до защитаващите я ръце на Кайн. — Върви толкова бавно, че повечето не го забелязват. Но ще смаже тези, които не се мръднат от пътя му. — Гьорнът се завъртя, разпервайки наметалото си срещу Еондел и Кайн, и се отдалечи.

Чичо й го изгледа с омраза. След това се обърна към Еондел.

— Хайде, генерале. Да заведем Сарене да си почине.

— Няма време за почивка, чичо — възпротиви се Сарене. — Веднага събери съюзниците ни. Трябва да се срещнем колкото се може по-скоро.

Кайн повдигна вежда.

— После ще има време за това, Ене. Сега не си в състояние…

— Имах чудесна ваканция, чичо — обяви тя, — но имаме спешна работа. Може би, когато свърша, ще намеря време да се върна в Елантрис. В момента трябва да мислим как да попречим на Телрий да предаде страната ни на вирна. Повикай Роял и Ейхан. Искам да се срещнем максимално бързо.

Чичо й я гледаше напълно смаяно.

— Е, изглежда й няма нищо — отбеляза Еондел и се усмихна.

Готвачите на баща й бяха научили едно: когато Сарене бе гладна, тя добре си похапваше.

— Действай по-бързо, братовчедке — закачи я Лукел, докато омиташе четвъртата чиния. — Още малко и щеше да усетиш вкуса на тази.

Сарене не му обърна внимание и махна на Кайн за следващия деликатес. Казваха, че ако човек гладува достатъчно, стомахът му се свива и после не може да погълне голямо количество храна. Авторът на тази теория щеше да се хване отчаяно за главата, ако я видеше как се тъпче. Насреща й седяха Лукел и Роял. Възрастният херцог бе пристигнал току-що и като я зърна, щеше да припадне от шок. Все пак бе успял да промълви благодарност към Доми и да седне безмълвно на стола срещу нея.

— Трябва да призная честно, че не съм виждал жена да изяжда толкова много — отбеляза херцог Роял. В очите му още се четеше изумление.

— Тя е теодска великанка — изтъкна Лукел. — Не е честно да я сравняваме с нормалните жени.

— Ако не бях толкова заета да се храня, щях да ви отговоря — изфъфли Сарене с пълна уста и размаха вилицата си срещу тях. Не осъзнаваше колко е гладна, докато не влезе в кухнята на Кайн, където ароматът на отминалите пиршества се носеше като мъгла. Чак сега оценяваше колко е полезно да имаш обиколил света готвач за чичо.