Мъглите на Авалон (Том 1)

— Въпреки това не ми позволяваха — дори веднъж ме набиха, защото пипах една арфа — каза Гуенхвифар натъжено. — Но ти наистина ни омагьоса с гласа си и не мога да не мисля, че това е добра магия.

Кевин се намеси:

— Всички обитатели на Авалон се занимават с музика, но малко са надарените като лейди Моргана. Добрият глас е нещо вродено, а не придобито. Ако той е дар Божи, нередно би било да се пренебрегва, независимо от това дали е получен от мъж или жена. Не можем да считаме, че Бог е сбъркал, като е дарил с такъв глас една жена, тъй като Бог е непогрешим, тоест трябва да приемаме даровете му, когато ги срещнем.

— Не мога да водя теологически спорове с един друид — включи се в разговора Екториус, — но ако моя дъщеря имаше такъв дар, щях да го считам за изкушение — че ще я изкуши да се опита да заеме място, неподходящо за една жена. Никъде не се споменава, че Дева Мария, Божията майка, е пяла или танцувала…

Мерлин каза тихо:

— Но е казано, че когато Светият дух я осенил, тя извисила глас и запяла: „Бог възвеличи душата ми…“ — само че той поизнесе думите на гръцки — „Megalynei he psyche mou ton Kyrion“…

Само Екториус, Ланселет и епископът разбраха гръцките думи, но и Моргана ги бе чувала неведнъж. Епископът заяви твърдо:

— Но тя е пяла единствено в присъствието на Бога. Единствено за Мария Магдалена се казва, че е пяла и танцувала пред мъже, и то преди Спасителят да спечели душата й за Бога — тогава това е било част от порока й.

Игрейн каза малко предизвикателно:

— Но нали цар Давид е пял и свирил на арфа? Смятате ли, че би наказал някоя от жените или дъщерите си, ако тя е свирила на арфа?

Намеси се Моргана:

— Ако Мария от Магдала — зная историята — е свирила на арфа и е пяла, това не е пречило душата й да бъде спасена, пък и никъде не пише, че Христос й е наредил да седи и да мълчи! След като е изляла скъпоценен балсам на главата на Исус, а той не е разрешил на сподвижниците си да я упрекнат, може би се е насладил и на другите й дарове! Боговете дават на хората най-доброто, а не най-лошото!

Патрициус каза строго:

— Ако това е религията, разпространена в Британия, наистина имаме нужда от съборите, които нашата църква свиква!

Той се смръщи и Моргана, която вече бе съжалила за прибързаността си, сведе глава — не бе подходящо да предизвиква спор между Авалон и църквата точно на кралската сватба. Но защо мълчеше Артур? Изведнъж всички заговориха едновременно, а Кевин, взел отново арфата си, засвири някаква весела мелодия. Слугите се разшетаха и започнаха да носят нови деликатеси, макар че всички бяха вече сити и не можеха да хапнат нищо повече.

След време Кевин остави арфата и Моргана му сипа вино и му го предложи коленичила, както бе обичаят на Авалон. Той се усмихна и прие, като с жест й нареди да дойде и да седне до него.

— Благодаря ти, лейди Моргана.

— За мен е едновременно дълг и удоволствие да прислужвам на бард като теб, Първи Арфисте. Наскоро ли напусна Авалон? Добре ли е леля ми Вивиан?

— Да, добре е, но е много остаряла — каза той тихо. — Мисля също, че страда за теб. Добре би било да се върнеш.