Мъглите на Авалон (Том 1)

Следващите няколко часа Гуенхвифар прекара, приветствайки кого ли не. Всички крале от близки и далечни краища на Британия се представяха наред със своите съпруги, сестри и дъщери. Когато дойде време да се седне на празничната маса, тя установи, че освен към Моргана и Игрейн трябва да проявява почит и към Флавила, втората майка на Артур, която бе майка и на сър Кай; на кралицата на Северен Уелс, която носеше нейното име, Гуенхвифар, но бе тъмнокоса и с вид на римлянка, както и на половин дузина други. Тя прошепна на Моргана:

— Не знам дали ще успея да запомня дори имената им! Дали да не се обръщам към всички с „милейди“ и да се надявам, че няма да разберат причината?

За миг Моргана сподели прозвучалото в гласа на кралицата чувство за хумор и отвърна също шепнешком:

— Ето едно от предимствата да бъдеш велика кралица, мадам — никой няма да се осмели да попита защо постъпваш така! Каквото и да сториш, ще считат, че постъпваш правилно! Ако пък не са на това мнение, няма да посмеят да го кажат на глас!

Гуенхвифар се засмя тихичко.

— Но ти трябва да ме наричаш по име, Моргана — не просто „мадам“. Когато кажеш „мадам“, и аз се оглеждам за някоя дебела стара матрона — като лейди Флавила или кралицата на крал Пелинор!

Най-сетне тържеството започна. Сега Моргана имаше повече апетит, отколкото на коронясването на Артур. Седеше между Игрейн и Гуенхвифар, и добре си похапваше. Аскетичните нрави на Авалон бе оставила далеч зад себе си. Хапна дори малко месо, но не й хареса, и тъй като на масата нямаше вода, а бирата беше главно за слугите, пи от виното, макар че не го обичаше. Главата и се позамая, макар че напитката не изгаряше като силните овесени питиета, които бяха обичайни за двора в Оркни. Тях тя мразеше и никога не ги опитваше.

След време Кевин излезе напред и започна да свири. Всякакви разговори замряха. Моргана, която не бе чувала добър арфист, откак напусна Авалон, се заслуша и се отдаде на спомени. Внезапно я обзе копнеж по Вивиан. Дори когато вдигна очи и видя Ланселет — които, като най-близък приятел на Артур, седеше най-близо до него, по-близо дори от Гауейн, който бе негов наследник, и се хранеше от неговата чиния — сега в нейните очи той бе само приятел, с когото бе споделяла отдавна отминалите години край Езерото.

„Вивиан е истинската ми майка — не Игрейн. Нея виках, когато раждах…“ Тя сведе глава и примигна, за да скрие напиращите сълзи, които така и не се научи да сдържа.

Музиката замря и тя чу плътния, богат глас на Кевин.

— Сред нас има и други музиканти — казваше той. — Ще пожелае ли лейди Моргана да попее пред тази компания?

„Откъде знае, че копнея да усетя струните на арфата си?“ почуди се Моргана.

— За мен ще е удоволствие, сър. Но не съм докосвала хубава арфа дълги години, свирех на една не много добра в двора на крал Лот.