Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
Гуенхвифар стана да я посрещне, но прегръдката й не беше топла. Сетне я покани да седне близо до огъня, където седеше и тя.
— С какво се занимаваш сега? — попита Моргана, оглеждайки гоблена, който бродираше кралицата.
Гуенхвифар гордо разгъна пъстро извезаната тъкан.
— Предназначен е за олтара на църквата — виждаш ли, това е Дева Мария, а това е ангелът, който идва да й извести, че тя ще роди Божия син… А това е Йосиф, който наблюдава всичко изумен… Виж, направила съм го стар, с дълга, дълга брада…
— Ако бях на мястото на стария Йосиф и младото момиче, което ми е обещано за жена, ми разкажеше такава история, след като е прекарало известно време насаме с такъв хубав млад мъж като този ангел, щях да се усъмня доста в ангела — отбеляза непочтително Моргоуз. Моргана за първи път се замисли сериозно за непорочното зачатие на Дева Мария. Кой знае, може би Исусовата майка е решила просто да обясни бременността си с тази история за ангела… Но нали във всички религии се говори за дева, която носи детето на Бога в утробата си?
Имаше чувството, че всеки момент ще изпадне в истерия, но не можеше да овладее мислите си. Взе шепа разчепкана вълна и започна да я наглася на хурката. „Нали аз също дарих девствеността си на Рогатия бог и родих син на Краля — елен… може би Гуидиън ще ме възкачи на престола, както Исус Христос е въздигнал майка си на небесата?“
— Толкова непочтително се изразяваш, Моргоуз — Гуенхвифар се нажали и Моргана бързо отклони темата, като я похвали за фината бродерия и я попита кой е нарисувал модела за гоблена.
— Сама го нарисувах — отвърна Гуенхвифар за голяма изненада на Моргана, която отдавна бе убедена, че съпругата на брат й е лишена от всякакъв талант. — Отец Патрициус ми обеща да ми покаже как се прерисуват букви със златна и карминена боя — продължи кралицата. — Той казва, че рисувам много добре за жена. Не съм и помисляла, че ще мога да се справя, Моргана, а ето, ти сама си избродирала красивата ножница за меча на Артур. Той ми е разказвал, че си извезала сама всичко, до последния бод. Тя е много красива — продължи да бърбори Гуенхвифар, безхитростна като момиче на половината на годините й. — Предлагала съм му неведнъж да му избродирам нова ножница, не исках той, като християнски крал, да носи тези езически символи, но той винаги казва, че тази ножница е направена от любимата му сестра и че никога няма да се раздели с нея. Да, тя наистина е прекрасна… На Авалон ли направиха златните конци за бродерията?
— Всичко, което правят нашите майстори, е прекрасно — отвърна Моргана, — а нещата, които изковават от злато и сребро, са ненадминати по изящество.
Въртенето на вретеното вече бе почнало да я замайва. Кога ли щеше да започне да действа отварата? Помещението беше претъпкано и миришете на застояло — също като целия застоял, непроветрен живот на тези жени — безконечно предене, тъкане и шиене, само за да облекат мъжете си… Една от придворните дами беше В много напреднала бременност и шиеше бебешки дрешки… друга украсяваше с бродерия мъжко наметало — за баща си или брат си за съпруга или за сина… А ето и красивия гоблен на Гуенхвифар, който щеше да виси на олтара — такава работа можеше да си позволи само кралицата, защото другите жени предяха, тъчаха и шиеха и за нея.
Вретеното се въртеше… Спиралата слизаше надолу към пода, Моргана внимателно изтегляше равномерната нишка. Кога ли се бе научила да преде? Не помнеше някога да не е умеела да държи хурка и вретено. В един от най-ранните си спомени винаги се виждаше как седи на крепостната стена на Тинтагел заедно с Моргоуз и двете предат — още тогава можеше да изтегля по-равна нишка от леля си, която бе десет години по-голяма от нея.
Сподели мислите си с Моргоуз и по-възрастната жена се разсмя.
— Ти предеше по-добре от мен още когато навърши седем години!
Вретеното се въртеше и бавно се спускаше към каменния под; Моргана насука готовата прежда и посегна за нова вълна… Така, както изпридаше нишката, така през пръстите й минаваше и нишката на живота — нищо чудно, че Богинята често се явяваше под образа на жена, която преде… „Под пръстите ни излиза прежда, а от нея се тъкат бебешките пеленки за този, който се е появил току-що на света, и савана на другия, който си отива… Колко щеше да оголее животът на мъжете без нас…“