Мъглите на Авалон (Том 2)

Още помнеше нежността, с която я изпълваше Артур, когато обвиваше детските си ръчички около шията й. Гуидиън й беше отнет още като бебе, а Увейн беше вече деветгодишен, когато тя му стана втора майка. Тялото й се сви от мъчителен, сладък копнеж, по-силен от любовния — желанието отново да държи дете в ръцете си. Но разумът й нашепваше, че ще е безумие да се опита да роди толкова късно, че няма да преживее още едно раждане. Яздеше редом с Уриенс, и всичко около нея се въртеше — объркано, като насън. Не, нямаше да преживее раждането, но не можеше и да си наложи да предприеме нещо, та да умъртви нероденото дете…

„Нали ръцете ми вече ще бъдат навеки опетнени с кръвта на любим човек… О, Богиньо, защо ме подлагаш на такива изпитания?“ Богинята сякаш се изправи пред нея — приличаше и на кралицата на феите, и на Рейвън — строга, но състрадателна, но приемаше и образа на разярената дива свиня, отнела Живота на Авалох… „Дивата свиня, която ще разкъса и детето в утробата ми…“ Моргана имаше чувството, че е на границата на лудостта.

„По-късно, ще реша по-късно. Сега най-важно е да върна Уриенс обратно в Камелот“. Колко ли време бе минало, откак се озоваха в омагьосаното царство? Не ще да е било повече от месец, реши тя — в противен случай бременността й щеше да е по-забележима… Надяваше се да ги е нямало само няколко дни — не прекалено малко, защото в такъв случай Гуенхвифар щеше да се чуди как са успели да се върнат толкова бързо. Не и прекалено много, защото тогава щеше да е закъсняла за това, което тъй или иначе щеше да извърши знаеше, че няма да може да роди детето и да остане жива.

Пристигнаха в Камелот към обяд. За щастие пътят наистина не бе много дълъг. Моргана отбеляза със задоволство, че не вижда никъде Гуенхвифар Кай веднага се осведоми къде е Артур, и тя излъга, този път без никакви угризения, че му се е наложило да остане още малко в Тинтагел. „Лъжата не е чак такъв грях, сравнена с убийството“, опитваше се да се убеди Моргана, но въпреки това се почувства някак опетнена — все още беше жрица на Авалон и помнеше стойността на истината…

Тя отведе Уриенс в тяхната стая. Старият човек беше уморен и объркан „Вече е много стар и не може да управлява. Явно смъртта на Авалох го е засегнала повече, отколкото предполагах. Но той също е учил древната мъдрост на Авалон — и би трябвало да знае каква е съдбата на стария елен, когато младият възмъжее!“

— Легни си, съпруже, и си почини — каза Моргана, но Уриенс започна да капризничи.