Тил Уленшпигел

— Трябва да сравним двата почерка.

Сравниха ги и установиха, че си схождат.

Тогава управителят се обърна към благородниците и знатните мъже, които бяха там:

— Признавате ли, че този човек е господин Йоос Дамман, син на общинския съветник от Ганд?

— Да — казаха те.

— Познавахте ли — рече той — господин Хилбер, син на Виллем Рийвиш, рицар?

Един от благородниците, по име Ван дер Цикелеи, каза:

— Аз съм от Ганд, моят дом е на площада „Сен Мишел“, аз познавам Виллем Рийвиш, рицар, общински съветник, в Ганд. Преди петнадесетина години той загуби син на двадесет и три години, който беше развратник, лентяй, картоиграч; но всеки му прощаваше, защото беше млад. Оттогава никой не чу нищо за него. Искам да видя сабята и кесията на мъртвеца.

Когато ги видя, той каза:

— Сабята и камата имат на дръжката си герба на Рийвиш: три сребърни риби на небесносиньо поле. Същия златен герб виждам между бримките на плетената кесия. Каква е тая друга кама?

Управителят рече:

— Тя беше забита в тялото на Хилбер Рийвиш, сина на Виллем.

— Виждам на него — каза благородникът — герба на Дамман: червена кула върху сребърно поле. Бог и всички светии да ми бъдат на помощ.

И другите благородници казаха:

— Това са гербовете на Рийвиш и на Дамман. Бог и всички светии да ни бъдат на помощ.

Тогава управителят рече:

— На основание на чутите и четени от общинския съд доказателства установено е, че благородникът Йоос Дамман е магьосник, убиец, съблазнител на жени, крадец на кралско имущество и поради това е виновен в оскърбление на небесната и земна власт.

— Вие казвате това, господин управителю — отвърна Йоос, — но не можете да ме осъдите поради липса на достатъчно доказателства; аз не съм, нито съм бил някога магьосник; аз само се преструвах на дявол. Колкото пък до моето светещо лице, вие имате рецептата, както и рецептата за течността, която, щом съдържа буника — отровно растение, — е само приспивателно средство. Когато тая жена, истинска магьосница, гълташе течността, тя заспиваше и мислеше, че е на магьосническото сборище, че играе там хоро, обърната с лице извън кръга, и се кланя на дявол, който в образа на козел седи върху олтар. След като хорото свършваше, тя мислеше, че целува дявола под опашката, както правят магьосниците, а след това се отдаваше с мене, нейния любовник, на странни съчетания, които допадаха на нейния извратен ум. Ако съм имал, както казва тя, студени ръце и хладно тяло, това е белег за младост, а не за магьосничество. В любовните работи студенината не трае дълго. Но Катлин вярваше онова, което й се искаше, и ме смяташе за дявол, макар че съм мъж от плът и кръв, както ме виждате. Само тя е виновна: като ме смяташе за дявол и ме приемаше в леглото си, тя съгрешаваше мислено и на дело против бог и светия дух. Следователно тя, а не аз съм вършил престъплението магьосничество. Тя е, която подлежи на изгаряне като зла, коварна магьосница, а иска да мине за луда, за да прикрие злобата си.