Свещената Крипта

Еди се изпъна с грейнало лице.

-      Благодаря ти, Мак. Това означава много за мен.

Мак пусна ръката му и целуна Нина по бузата.

-      А ти си свършила отлична работа, като си го цивилизовала. Не вярвах, че това е възможно...

-      Ей! - възмути се Еди.

-      ...но постигането на невъзможното, изглежда, е един от твоите таланти. Продължавай все така. - Той отиде до вратата - Ще се видим по-късно.

Нина му махна с ръка и след като Мак излезе, тя се обърна към съпруга си, подсмихвайки се.

-      Ау, я се погледни. Толкова си щастлив и горд. Колко мило. Все едно току-що си получил похвала от татко си.

Тя искаше да се пошегува, но едва след като го каза, се усети колко нетактично е прозвучало. Но вместо да реагира раздразнено, както преди, Еди я погледна замислено.

-      Какво има? - попита тя.

-      Накара ме да се замисля за Шанкарпа и Джирилал - за това, как искаха да поговорят за последно. И за Зек, който искаше синът му да разбере, че е постъпил правилно. - Той вдигна слушалката. Нина видя, че първите две набрани цифри бяха 44 - международният код на Обединеното кралство.

-      Здрасти, Елизабет - каза той. - Аз съм. Да, да, добре съм; после ще ти разкажа всичко. Обаждам се набързо - ще ми дадеш ли телефонния номер на татко?

Изненаданата реакция от другата страна беше достатъчно шумна, че да я чуе и Нина. Еди слушаше с нарастващо раздразнение злорадстването на сестра си, че е променил мнението си. - Не-не, не казвам, че ще му се обадя - прекъсна я той. - Просто ми трябва номерът му. В случай, че ми потрябва. Не точно сега, ясно ли е? Имаш ли му номера? - Той взе химикал от бюрото на Нина и го записа. - Добре, благодаря. Скоро ще се чуем. Много целувки на Холи и бабчето. Чао.