Свещената Крипта

Вратата се отвори. Ванита излезе навън с вдигнат пистолет. Лявата половина на лицето ѝ беше обгоряла, косата ѝ беше опърлена. Другата половина беше изкривена в злобна усмивка. Тя изкрещя нещо на хинди и стреля.

Еди се хвърли през отворената врата, последван от дъжд от куршуми. Един от теракотените воини беше улучен и в гърдите му зейна дупка.

-      Затвори вратата - изкрещя той, бързо отскачайки встрани.

Нина натисна бутона на вътрешния контролен панел. Масивната врата започна да се затваря с воя на мощните си мотори.

Ванита се затича към тях.

-      Не можете да се скриете! Шива ще ви намери! Аз ще ви намеря! - Тя стреля отново и куршумите затракаха по металната врата, която се затвори с щракане. Индийката се обърна към контролния панел и вдигна ръка, за да натисне бутона „отвори”...

Но от повърхността се разнесе нов шум, силен тътен от експлозия - последван от трясъка на падащи през шахтата на асансьора отломки, които се блъскаха в релсите. Ванита рязко се извърна и видя през отворените врати оранжевата светлина, която ставаше все по-ярка...

Горящите отломки се стовариха в асансьорните кабини и се пръснаха при удара, по бетонения коридор се втурна огнена ударна вълна. Тя блъсна Ванита, запрати я върху вратата и в нея като пламтящи стрели се забиха летящите парчета дърво и метал.

Звуците се чуха дори във вътрешността на бункера. Нина подскочи уплашена и бързо удари с ръка бутона „затвори”. Но вратата не показваше никакви признаци на по- мръдване. Еди стана и се приближи до нея.

-      Мисля, че тя няма да влезе.

-      Да не би нещо да е паднало в шахтата?

-      Съдейки по звука, половината радарна станция... - Лампите угаснаха и двамата примигнаха. След миг тъмнина от дълбините на бункера се разнесе тракане на машинария. Лампите примигнаха и светнаха отново. - Авариен генератор - каза той. - Сигурно се задейства автоматично, ако прекъсне главното захранване.

-      Искаш да кажеш, че сме затворени тук долу? - попита разтревожено Нина.

-      За известно време. Аз не бих отворил тази врата - отвън сигурно бушува пожар. Но нали имаме електричество, имаме въздух - ако това място е построено като бункер, то трябва да има скрубери като на подводниците - а в жилищните помещения видях натрупани припаси. Семейство Коил сигурно са се погрижили за всичко, в случай, че се наложи да останат тук долу известно време. Просто трябва да изчакаме някой да дойде и да ни изкопае.

Въпреки това тя не беше съвсем доволна.

-      Това може да отнеме векове.

-      И какво от това? Да не би да имаш някакви планове?

Погледът ѝ се спря на колекцията от антики.

-      Всъщност да, бих могла да използвам времето за оглед на съкровищата. Да проверя кои от тях са повредени, да се опитам да ги каталогизирам...

Тя се загледа в тях, но Еди я прегърна през кръста и я придърпа към себе си.

-      За Бога, все за тая проклета работа мислиш!