Диамантите са завинаги
- Автор: Салливан Джули Кортни
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-430-7
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Диамантите са завинаги». Краткое содержание книги:
Както на онези, които търсят близостта и приятелството на брака…
А също и на онези, които нямат никакво намерение да съсипват връзката си със сватба!
Ивлин е щастливо омъжена от четирийсет години, а Делфин е опознала и двете страни на любовта — екстаза на прелъстяването и горчивината от разбитата връзка. Джеймс — парамедик, който се скъсва от работа, за да изхранва семейството си, знае, че родителите на съпругата му биха предпочели преуспял зет. А пък Кейт и партньорът й Дан, макар никога да не са изричали брачни клетви, се радват на близост, доверие и много обич.
Животът на тези двойки се разгръща по необичаен и изненадващ начин. На този фон протича историята на Франсес Зерети, която започва кариерата си на автор на рекламни текстове в края на 40-те. Тя е създател на крилатата фраза „Диамантите са завинаги“, която променя отношението на хората към тези скъпоценни камъни и утвърждава традицията на диамантените годежни пръстени.
— Бракът сега е различен — продължи Мей. — Не можеш да съдиш за него по този начин.
— По кой начин?
Мей сви рамене. Посегна отново към кадифената кутийка и вдигна капачето.
— Хм. Много гейски дизайн, но пък камъкът е истински разкош.
— Така ли? — попита Кейт.
Сестра й направи позната физиономия и Кейт се замисли къде я е виждала. Оливия беше направила същата, когато Ейва я попита какво е Барби.
— Джеф каза, че всеки е малко повече от карат — обясни Кейт.
Мей погледна собствения си пръстен.
— Скоро ще ми трябва по-голям и по-хубав. Много от жените в квартала си избират нови за десетата годишнина от сватбата. Прибавят по-голям камък в средата и по-малък от другата страна.
— Много хитро — отбеляза Мона.
— Иска ми се отново да си направя сватба — призна Мей. — Този път ще е различно. Не им завиждам обаче за първата година от брака. Тя е най-трудната.
— Така ли?
— О, да. Даваш си сметка, че си се врекъл за цял живот на някого — обясни Мей. — Интересно дали Джеф и Тоби са подписали предбрачен договор?
— Не, разбира се! — възмути се Мона.
— Не бъди толкова старомодна, мамо — сряза я Мей. — Много двойки подписват предбрачни договори. Изкарваш добри пари и те стават още повече с течение на времето. Разводите са кофти работа. Сама го знаеш.
— Да не говорим за развода им точно в сватбения ден — помоли Мона.
Кейт вдигна поглед към синьото небе и отпи глътка вино.
Пристигнаха във „Феърмаунт“ в шест и четирийсет и пет. Джеф и Тоби бяха в откритата беседка до градината, в която щеше да се проведе церемонията. Родителите на Джеф бяха наблизо. Докато останалите от семейството заемаха местата си, Кейт и Ейва отидоха при младоженците.
Те бяха красиви, както винаги, застанали един до друг, хванати за ръце.
— Ейва! — извикаха едновременно, когато я видяха с рокличката.
От тях щяха да излязат прекрасни родители, помисли си Кейт. Когато имаха деца, тя нямаше да се чувства чак толкова чужда на този нов начин на живот.
— Приличаш на принцеса! — рече Джеф. Погледна Кейт. Очевидно очакваше тя да започне да недоволства. — Извинявай, но тя е наистина прекрасна.
Ейва бе повикана от пралеля си и заподскача из градината, за да събере още овации.
Кейт прегърна Тоби и Джеф.
— Как сте? — попита тя, все пак беше развълнувана.
— Всичко е супер — отвърна Тоби.
— Лъже — прошепна Джеф. — Чу ли, че ужасната му майка няма да дойде? Трябваше да го отведе до олтара и сега не знаем какво да правим.
— Мили! — въздъхна Тоби. Обърна се към Кейт. — Възнамерявахме родителите на Джеф да го отведат до олтара, а мама да отведе мен. Нищо. Ще съм сам. И без това така е по-добре. Все пак съм самостоятелен човек, който ще свърже живота си с друг самостоятелен човек. Така е по-зряло.
— Глупости — възмути се Кейт. — Аз ще те отведа.
И двамата се ококориха.
— Ти? Най-върлият противник на сватбите? — възкликна Джеф, но се усмихваше. — Да не ни разиграеш сценка от „Булката беглец“?
Тоби стисна ръката й.
— Благодаря ти.
— За мен е чест — усмихна се Кейт.
— Добре, стига приказки — намеси се Джеф. — Давай пръстените, за да ги дам на свещеника.
Тя извади двете кутийки от червеното пликче. Тоби я погледна изненадано, но не каза и дума.
След малко се подредиха за церемонията. Кейт хвана Тоби под ръка и той зашепна.
— Слава богу, че си го намерила. Оливия ли беше?
— Не. Макс.
Той изви вежди.
— Нямаш представа какво удоволствие е за мен да чуя, че един от синовете на Мей има вкус към бижута.
— Не е това.
— Жалко. Благодаря ти, че си до мен. А и за одеве. Спасяваш ми живота.
Преди тя да отговори, музиката зазвуча и те тръгнаха по пътеката, предвождани от Ейва, която ръсеше розови листенца на всяка крачка.
Коктейлите бяха по-изискани от всяко официално събитие, на което Кейт беше присъствала. В полето, закътано сред планините, беше издигната красива тривърха тента, която приличаше на старовремски цирк. Малки цветни крушки осветяваха навсякъде, а вътре имаше бели японски фенери. От многобройните си разговори с Джеф знаеше, че японските фенери не светят на пълна мощност, за да създадат по-романтична атмосфера.