Фантомна болка [Mylib SfbToFb2 Converter]

— Значи моите са много добре скрити.

Тя се усмихва.

— Няма ли нещо, което искате да правите?

Хенинг се колебае.

— Обичам да свиря на пиано.

— Защо не правите това?

— Не съм достатъчно добър.

— Според кой?

— Според мен.

Нансен дръпва толкова силно от цигарата си, че на челото й се появява бръчка.

— Освен това не съм свирил от доста време…

— Нали казахте, че обичате да свирите?

— Да.

— Тогава защо не сте свирил от доста време? — пита Нансен и го пронизва с поглед.

— Защото… защото не мога да го понеса.

Хенинг поглежда надолу, изненадан от това колко бързо са стигнали до това лично признание. И от факта, че изобщо са стигнали до него.

— Напомня ми за сина ми — казва той тихо. — И за това, което… което… — Хенинг чува отчаянието в гласа си.

— Туре ми каза какво се е случило.

Хенинг вдига глава.

— Така ли? Какво ви е казал?

— Че синът ви е загинал в пожар.

— Само това?

— Да.

Нансен поглежда дима, който се точи от върха на цигарата й, но не казва нищо повече.

— Не е споменавал сина ми преди?

— Не. Защо ще го споменава? — пита тя.

Хенинг не знае какво да отговори. Нансен отново дръпва от цигарата си.

— Трябва пак да започнете да свирите — казва тя, издишвайки дима нагоре. — За ваше добро е. Човек никога не знае. Може да изненадате самия себе си. Може да ви се отрази добре.

— Съмнявам се — отговаря Хенинг.

Няколко секунди двамата мълчаливо пият кафе.

— А вие ръководите модна агенция?

— Да — отговаря Нансен. — Някой трябва да ги закриля.

— Да ги закриля от какво?

Тя се усмихва ехидно.

— Нещата, които съм виждала… Един ден ще напиша книга за това.

— Наистина ли?

Тя кимва и отново дръпва от цигарата си.

— Заета ли сте?

— В момента не. Положението никак не е розово, заради финансовата криза и всичко останало. Наскоро трябваше да уволня няколко човека, което никога не е забавно. И това, че осъдиха Туре за убийство, също не ми помага.

Лицето й потъмнява.

— Как са нещата… оттогава? — пита Хенинг.

Нансен въздъхва.

— Трудно е, признавам. Не ми остава енергия да излизам често.

Тя поглежда надолу. Хенинг едва успява да различи контурите на лицето й на фона на топлата светлина, струяща през кухненския прозорец.

— Но защо ви отегчавам с моите проблеми? — пита Нансен и се усмихва горчиво. — Какво искате да знаете?

— Колкото е възможно повече — отвръща Хенинг.

— Не знам откъде да започна — казва тя, гледайки го. Конската й опашка лежи върху едното й рамо като златна змия. Хенинг вижда нещо странно в ледено сините й очи. Нещо, което не може да определи.

— Направих кратко проучване на случая — започва той. — Разбрах, че Туре е бил арестуван на местопрестъплението и че си е уговорил среща с Брулениус в изоставената фабрика.