Горящата стая

Но типът, кръстен на бандата си, не се пречупил. Въпреки продължилите няколко часа разпити във връзка с прострелването на Мерсед Галардо отказал да признае, че е замесен по какъвто и да било начин. После съвсем отказал да говори пред детективите и накрая се признал за виновен за една-единствена кражба на кола и прекарал половин година в затвора „Уейсайд Онър Ранчо“.

В заключението си за С. Б. Галардо Родригес отбелязваше, че той си остава един от основните заподозрени в инцидента с Мерсед. В доклада се изказваше предположението, че мотивът зад стрелбата бил музикантите на Мариачи Плаза да бъдат сплашени, за да плащат с по-голяма готовност таксата за защита. Според тази теория Мерсед бил случайна жертва на изстрелян напосоки куршум. Детективите от Холенбек бяха разговаряли с Галардо за последен път преди две години, когато бил прибран в „Сан Куентин“ за опит за убийство. Както и преди, Галардо не им казал нищо.

Бош приключи с прегледа на двете папки преди Сото да се върне от срещата си в Китайския квартал. Продължи с дисковете, като ги пусна на лаптопа си. Започна със записите на изпълненията. Няколко минути гледа как групата свири на различни забавления на открито и закрито. Съсредоточи се най-вече върху Орландо Мерсед, гледаше го как свири и как държи инструмента си. Само в един случай свиреше седнал, но това беше на някаква сватба и за четиримата музиканти имаше столове на сцената. Бош забеляза, че Мерсед не опира инструмента на бедрото си. Държеше го по-високо, опрян на обемистото му шкембе. Това трябваше да се има предвид при опита да се възстанови траекторията на куршума, който го беше улучил. Как свиреше седнал и как държеше инструмента си бяха две от основните неща.

Едно от изпълненията на „Лос Рейес Халиско“ беше от деня на стрелбата — по време на рождения ден в Ехо Парк. Бош бе превъртял набързо повечето други записи, но изгледа този внимателно с надеждата да забележи нещо, което може да му даде идея за случилото се няколко часа по-късно. Разбира се, знаеше, че Рохас и Родригес също са гледали внимателно записа, но въпреки това го направи. Беше уверен в себе си като следовател и смяташе, че вижда неща, които другите не забелязват. Знаеше, че това е егоистично, но здравото его беше задължително в неговата работа. Трябва да вярваш, че си по-умен, по-корав, по-дързък и по-як от човека срещу тебе. А когато работиш по стари случаи, трябва да вярваш същото за детективите, които са разследвали преди теб. В противен случай с теб е свършено. Именно това усещане за мисия искаше да втълпи на Сото през последната година от кариерата си.