Горящата стая

— Хареса ми онова, което каза — рече той. — Че трябва да задържим случая за нас.

— Беше повече от ясно — отвърна Сото. — Защо според теб Самюълс попита дали Мерсед е гражданин?

— Защото е чиновник. Интересува го статистиката и как всички да работят по лесните случаи, защото това води до по-добра статистика. Страшно му се иска да забравим за Мерсед и да се заемем с някоя лека задача.

— Означава ли това, че ако Мерсед не е гражданин, няма да е от значение и можем да продължим със следващия случай?

Бош я погледна и каза:

— Политика. Добре дошла в Убийства.

Отвори кутията и се изненада, понеже тя се оказа почти празна. Извади две купчини дискове, захванати с ластици. Остави ги настрана и вдигна отделно пакетирани окървавени дрехи. Беше Мариачи костюмът, който Мерсед носел, когато го простреляли.

— Мамка му — изруга Бош.

— Какво има? — попита Сото.

Бош вдигна кафява хартиена торба, в която имаше бяла риза със засъхнала кръв по нея.

— Ризата на Мерсед. Носел я е, когато са го простреляли.

Подаде й торбата. Сото я взе и надникна вътре.

— Добре. И какво?

— Ами, все още не зная много за случая, защото не сме прегледали документацията, но си спомням, че когато се надпреварваше за кметския пост, Зеяс неизменно изкарваше Мерсед в инвалидната му количка на всичките си мероприятия. И понякога той беше облечен в окървавената риза, която е носил онзи ден на площада.

На лицето на Сото се изписа ужас при мисълта, че Зеяс, нейният герой, ще падне толкова ниско да мами публиката, за да печели симпатия и гласове.

— Толкова е тъжно, че би направил подобно нещо.

Бош открай време беше цинично настроен към всички политици, но му стана гадно, че е дал такъв урок на Сото.

— По дяволите, може пък изобщо да не е знаел — каза той. — Видя онзи Спивак, който работи за него и беше на пресконференцията, нали? Вре се в градската политика, откакто се помня. Той е от онези типове, които ще скалъпят подобно нещо и няма да тормозят кандидата си с подробностите. Чиста проба наемник.

Сото му върна торбата с ризата, без да каже нито дума. Бош я сложи на бюрото си при другите дрехи и отново погледна в кутията. На дъното имаше снимки от мястото на инцидента и това беше всичко. Бош остана разочарован, че по случая има толкова малко физически улики.

— Това е — каза той. — Успели са да съберат само това.

— Съжалявам — рече Сото.

— За какво съжаляваш? Вината не е твоя.

Взе едната купчинка дискове и махна ластика. Купчината се състоеше от шест пластмасови кутии, върху които бяха отбелязани имена, дати и събития — всички преди деня на стрелбата на Мариачи Плаза. Четири бяха на сватби, а другите два — на рождени дни.

— Явно са видеозаписи на групата на Мерсед от сватби и други такива — каза Бош.