Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Златото на краля
Златото на краля - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Златото на краля

Электронная книга - «Златото на краля». Краткое содержание книги:

Завърнал се от Фландрия, където участва в обсадата на Бреда, капитан Алатристе получава тайно поръчение. Задачата е да набере отряд от наемни фехтувачи и всякакви други представители на подземния свят на Севиля, за да отвлече галеон, натоварен с огромно златно съкровище. Златото трябва да пристигне контрабандно в Испания, а честността и смелостта на Алатристе са гаранция, че дори закоравелите бандити няма да се осмелят да посегнат на него. Сцена на новото приключение на храбрия капитан е красивата и опасна Севиля, дворът с портокалови дръвчета около катедралата, където намират убежище преследваните от закона, тъмниците и моряшките кръчми в Триана, но интригата го отвежда чак до кралския дворец. Срещат се стари врагове и стари приятели, звънят шпаги, в сенките се крият злодеи, но накрая тържествуват приятелството, смелостта и честта.
1 ... 14 15 16 17 18 19 20 21 22 ... 87
Перейти на страницу:

— Изглеждаш много добре, Алатристе.

— И вие не изглеждате никак зле.

— Грижа се за себе си. Но не се заблуждавай, приятелю мой. Бездействието в двора всъщност е уморителен труд.

Беше все същият: напет хубавец, с изискани маниери, които не изглеждаха неуместни в съчетание с топлата му непосредственост, малко грубовата и почти войнишка, с която винаги се беше отнасял към моя господар, откакто последният беше спасил живота му след тежкия разгром при островите Керкенас. Той вдигна наздравица за Бреда, за Алатристе и дори за мен, поспори с дон Франсиско за съгласните звуци в един сонет, погълна с превъзходен апетит агнешкото със сос от мед, сервирано във фин порцелан от Триана, помоли за една глинена лула и за тютюн, и сред кълбетата дим, които изпускаше, се изтегна на една страна, с разкопчан елек и доволен вид.

— Да поговорим за сериозни неща — каза той.

Сетне, докато подръпваше от лулата и отпиваше вино от Арасена, той се вгледа за известно време в мен, за да установи дали е уместно да чуя това, което той беше на път да каже. Накрая без повече увърталия ни постави в течение. Започна с обяснението, че системата на флота за докарване на златото и среброто, търговският монопол на Севиля и строгият контрол на пътуващите до Индиите имат за цел да попречат на чуждите попълзновения и на контрабандата, както и да поддържат смазана грамадната машина за събиране на данъци, мита и такси, от които се хранеше монархията, наред с всички паразити, които успееха да се вредят. Това беше причината за митническия кордон около Севиля, Кадис и залива му, които имаха привилегията да бъдат единствената порта към Индиите. Оттам кралските ковчежета се сдобиваха с обилна част от дохода си, с тази особеност, че при една корумпирана администрация като испанската, работата се нагаждаше така, че управителите и отговорниците плащаха на Короната определена сума срещу постовете си и после тихомълком се оправяха, както те си знаят, крадейки на воля. Това, разбира се, не беше пречка във времена на голяма сиромашия кралят сегиз-тогиз да се обогати, като наложи за назидание някоя и друга конфискация на съкровища на частни лица, които пристигаха с флотилията.

— Проблемът е там — отбеляза той между две дърпания от лулата, — че всички тия данъци, предназначени да покрият разходите по защитата на търговията с Индиите, поглъщат това, което казват, че защитават. Нужно е много злато и сребро, за да се поддържа войната във Фландрия, националната корупция и националната апатия. Тъй че търговците са принудени да избират между две злини: да се окажат обезкървени от страна на кралската хазна или от незаконната контрабанда… Всичко това предизвиква големи надлъгвания — погледна усмихнат към Кеведо, подканвайки го за свидетел. — … Така е, нали, дон Франсиско?

— Тук — съгласи се поетът — дори и най-кьопавият плете мрежи на една кука.

— Или прибира злато в кесията си.

— Вярно е — Кеведо отпи дълга глътка, изтри устата си с опакото на дланта си. — В крайна сметка голяма власт има дон Дублон.

Гуадалмедина го изгледа възхитен.

— Добро определение, да му се не види. Ваша милост трябва да напише нещо по въпроса.

— Вече го сторих.

— Виж ти. Радвам се.

— „Почитан в Индиите се роди…“ — изрецитира дон Франсиско и отпи отново от каната, за да направи по-дълбок гласа си.

— А, това ли било — графът намигна на Алатристе. — Пък аз си мислех, че е на Гонгора.

Виното заседна в гърлото на поета насред глътката.

— Да му се не види макар! Триста дяволи…

— Добре, добре, скъпи ми приятелю…

— Нито добре, нито зле, в името на Лукавия. Подобно оскърбление като това на ваша милост не се среща и при лютераните… Какво общо мога да имам аз с тези лайняни римоплетци, които тъй прекрасно, след като бяха евреи и арапи, сега се правят на папи?

— Беше само закачка.

— Заради такива закачки обикновено се бия, господин графе.

— Обаче с мен, не си го и помисляйте — аристократът се усмихваше сговорчиво и добродушно, като приглаждаше къдравите си мустаци и острата брадичка. — Още си спомням урока по фехтовка, който ваша милост даде на Пачеко де Нарваес — той вдигна изящно десница и с голям апломб отмахна от главата си въображаема шапка — … Поднасям ви своите извинения, дон Франсиско.

— Хм.

— Как тъй хм?… Аз съм гранд на Испания, по дяволите. Бъдете така добър да оцените жеста ми.

1 ... 14 15 16 17 18 19 20 21 22 ... 87
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)