Зад маската на дявола

- Опитвам да разбера колкото се може повече за жертвата. Искам да открия кой го е убил. Надявам се да видя нещо по трупа, което да ми даде насока - отговори Климент.

- Радвам се, че бяхте откровен с мен! - усмихна се Игнат и приближи към една от масите. Дано намерите това, което търсите. Готов ли сте? - гробарят хвана внимателно края на парчето плат. - Не е особено приятна гледка, уверявам ви.

Климент кимна и здраво запуши носа си с ръка. Правейки жест, сякаш отмята завесата в театрална постановка, мъжът отви тялото на убития свещеник.

Трупът беше страшен!

Закарий бе слаб, с малко косми на гърдите и дълги, изглеждащи като вкаменели клечки ръце и крака с черни нокти. Коремът му бе издут, от едната страна тъмнееше черно петно. Цялото тяло бе осеяно с по-светли и по-тъмни участъци кожа, сякаш лепени един върху друг.

Най-ужасна бе главата. Тя бе разсечена от горе до долу от удар, едното око липсваше, дългата бяла коса бе изпръскана с кръв. Това, което бе останало от лицето, представляваше сгърчена в ужас гримаса.

Климент усети как му се завива свят, а коремът му се надига, и немощно се подпря на една от стените, отчаяно опитвайки се да поеме дъх.

- Спокойно! Спокойно! - Игнат бързо заобиколи масата и подхвана писаря. - Внимателно! Седнете на тази пейка. Изпийте това, ще ви помогне - той сръчно бръкна под горната си дреха, извади малка желязна бутилчица и я поднесе към устните на Климент.

Писарят отпи, усети как парещата течност се стича по гърлото му и успокоява корема.

- Благодаря! Вече се чувствам по-добре - каза той.

- Сам съм измислил това питие. Сложил съм му няколко билки, успокояващи стомаха и главата. Не сте първият, на когото прилошава от трупове. Няма и да сте последният.

- Благодаря - повтори още веднъж писарят. - Ще поседя още малко и ще се оправя напълно.

- Чудесно - Игнат скочи на крака. - През това време аз ще направя оглед на трупа. Искате ли?

Климент само кимна.

- Всъщност няма много за оглеждане. Мъжът е починал от силен удар с меч по главата. Вероятно е умрял веднага. Ако съдим по разреза, направен отгоре надолу, този, който го е ударил, е бил силен и висок. Вероятно е военен, те удрят по този начин. Може и да е скитник или разбойник, но със сигурност е служил във войската - Игнат заобиколи масата и се втренчи в трупа. - По-интересно е изражението на лицето. Ако го погледнете - Климент се осмели да хвърли само бегъл поглед към масата и извърна глава встрани - не може да не забележите изписания ужас. Виждал съм много убити. Много, гледали убиеца си в очите, преди да умрат. Никой от тях не е бил с такова изражение на лицето. Каквото и да е видял този свещеник преди да умре, не е било просто смъртта. Видял е нещо, което го е хвърлило в истински неподправен ужас.

- Видял е Сатаната! - изграчи Климент откъм пейката.

- Сатаната! Това обяснява много неща! - засмя се Игнат. - Не ми се подигравате, нали?

Писарят махна с ръка.

- Не! Една жена е видяла Дявола да влиза в черквата минута преди убийството.