Зад маската на дявола
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289368
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Зад маската на дявола». Краткое содержание книги:
Климент внимателно огледа високите врати. Точно пред тях от двете страни имаше поставени големи мангали. В тях палеха огън, за да видят лицата на влизащите и излизащите в тъмното. Климент се приближи и внимателно ги разгледа. Макар и почернели от сажди и дим, и двата мангала бяха абсолютно празни.
„Дали ги почистват всеки ден?“, запита се писарят и излезе във Външния град.
Вървеше бавно из калдъръмените улици на Плиска и се опитваше да подреди в ума си наученото дотук. Най-странни бяха твърденията на лудата Мария, че е видяла Дявола да влиза в черквата на убития. Климент твърдо вярваше, че това са измислици и никакъв Дявол. От друга стана, макар и не съвсем наред с главата, жената нямаше причина да го лъже.
„Най-вероятно Мария е видяла някой маскиран. Нали „Отмъстителите на Тангра“ са носели маски на демони, за да плашат християните. Жената е видяла маскиран човек с черна мантия, а болната й психика, късният час и мястото са я накарали да повярва, че това е Сатаната. Не е имало никакви черни пламъци, чаткане на копита и мирис на сяра. Просто маскиран убиец с меч!“
Завърнали ли се бяха „Отмъстителите“? Възродили ли се бяха тайните общества, преследващи християни? Кой ги беше организирал? Едва сега Климент започна да си дава ясна сметка за истинските притеснения на кавхана Дукум.
Спря до красив малък фонтан във формата на двуглав глиган. Седна на пейката до него и замислено започна да хвърля камъчета във водата.
Така и не бе научил нищо конкретно за Закарий. Освен, че е дошъл наскоро в града, че е бил добър проповедник и през ден си е купувал пресен хляб, Климент не знаеше нищо повече. Колкото и потаен да е бил проповедникът, все трябва да има хора, които го познават по-добре. Други християни, с които е поддържал връзки, съмишленици, с които е построил черквата, познати, с които е вечерял или пиел чаша вино понякога. Писарят не бе разбрал дори как точно е загинал свещеникът, освен че е съсечен с меч. Колко пъти е бил намушкан? Има ли други рани? Може би за останалите не бе важно, но според него отговорите на тези въпроси имаха значение за разкриване на престъплението.
Климент имаше чувството, че върви в мъгла, а всички, с които разговаря, вместо да осветят пътя му, нарочно го правят по-труден и неясен.
Нямаше никаква вяра на началника на Южната порта Картак, който твърдеше, че в нощта на убийството не се е случило нищо необичайно. Всички знаеха, че гарнизоните при портите използват положението си, за да взимат малки рекети от някои от преминаващите или да изкарват дребни суми по друг не съвсем честен начин.
Дали Картак прикриваше нечестна сделка или нещо друго? Дали той не е бил маскираният, погубил свещеника?
Реши, че трябва да отиде и види тялото на убития. След като никой от живите не бе успял да му каже нещо съществено, може би мъртвият Закарий щеше да го насочи. Задачата бе неприятна, но писарят се стегна, решен да не се поддава на притесненията относно предстоящата гледка.
„Това е само един труп - повтаряше си Климент. - Виждал съм къде по-страшни неща“.
Макар да не бе участвал в битка, нито да бе гонил врага на бойното поле, писарят беше свикнал с постоянните екзекуции в Константинопол, висящите по бесилките трупове и осакатените престъпници из улиците на Плиска.
Във Византия бе на мода ослепяването и не един и двама просяци с кървави дупки вместо очи молеха по ъглите на града. В самия дворец висши благородници, техните любовници и подчинени, а понякога и самите императори ослепяваха враговете си, за да загубят сами след това своите очи.
Опитвайки да крачи бодро, Климент пое към най-северната част на Външния град. От опита си на писар знаеше, че мъртъвците без роднини, какъвто бе Закарий, след като се регистрират, се отнасят в дълга каменна постройка и ако никой не ги потърси до три дни, се изгарят. Много често и в зависимост от състоянието на трупа погребението се извършваше, преди да изтече законният срок. Климент се страхуваше това вече да не се е случило.
Около Подземния дом, както се наричаше моргата в Плиска, нямаше жива душа. Само няколко бездомни кучета се мотаеха наоколо и ровеха в пепелта. Писарят с ужас се замисли какво ли се надяват да намерят за храна. Мина бавно през каменната врата, закрита само с тънко парче плат, и влезе.
Веднага си помисли колко удачно е избрано помещението. Макар навън да бе горещо, тук лъхаше хлад. Плътни сенки обгръщаха стените, чийто край почти не се виждаше в мрака. На няколко правоъгълни маси с каналчета за изтичане на кръвта бяха положени покрити с плат тела. Миришеше на съсирена кръв, урина и още нещо, което Климент не искаше да знае какво е.