Избор на оръжие

— А доколкото разбирам, вие сте се поинтересували?

— Преди да се срещнем с даден клиент, ние правим справка за него. Също както и вие сте проверили агенцията — избягна Денис прекия отговор.

— Но не съм прониквал във вашите компютри.

— Не бихте и успели. При нас нивото на сигурност е А-1. Препоръчвам ви и вие да минете на него. Никъде по света няма абсолютно сигурни кодове, но нашият може да бъде разбит само от трима-четирима хакери в целия свят. А в Москва е само един от тях и той работи при нас. Както виждате, Иля Наумович, аз съм откровен с вас. Надявам се и вие да бъдете откровен с мен.

Май набързо му видя сметката, помисли си Турецки, забелязал как помръкна и сякаш провисна кръглото добродушно лице на банкера.

— Какво точно бихте искали да знаете? — попита Дорофеев.

— Всички подробности. Как успяха да ви изпързалят?

— Това е един от най-неприятните спомени в живота ми. Преговорите с „Трейдинг къмпани“ водихме почти цяла година. После подписахме в Москва предварителен договор за намерения. Ставаше въпрос за доставка на нефтено оборудване, така наречените инсталации „лифтинги“, които дават възможност от нефтените пластове да се извличат не двайсет, двайсет и пет процента нефт, а до деветдесет процента. Надявам се, не е необходимо да ви обяснявам колко важно беше да получим подобно оборудване за Тюмен и Самотлор? И не само за там. Та три месеца по-късно отидох във Франкфурт за подписването на окончателния договор. Разбира се, предварително бяхме изяснили, че такава фирма действително съществува и има сметка в Дойчебанк. Малко бях озадачен от обстоятелството, че директорът на франкфуртския филиал Шпилер не познава президента на компанията — Райнер, но когато видях офиса на фирмата, всичките ми съмнения се разсеяха. Заведоха ме в голям офис в деловия център на Франкфурт, първата част от преговорите с Райнер проведохме в кабинета му, а за подписването на договора той ме покани в дома си. Стар замък на двайсетина километра от града, огромен салон с камина, прислуга, вечеря на свещи. Откара ме с ролс-ройса си до стълбата на самолета. И с една дума, подписахме договора.

— Със замъка и ролс-ройса май напълно ви е убедил, а? — попита Денис, който слушаше разказа на банкера с нескрит интерес. Също както Грязнов-старши и Турецки.

— Може и така да се каже — съгласи се Дорофеев. — Ние преведохме парите по сметката на фирмата и зачакахме доставката на инсталациите. Те обаче не пристигнаха. На няколко пъти се обаждах на Райнер и всеки път той се оправдаваше с някакви непредвидени обстоятелства. А после телефонът му престана да отговаря. Позвъних в замъка. Там казаха, че не познават никакъв Райнер, а замъкът е бил нает за три седмици от някой си Фогелщайн. Офисът също е бил взет под наем малко преди да започнем преговорите с Райнер. Фактически това е всичко.