Избор на оръжие

— Той е твърде добре информиран. Основните страни-производителки на никел са Русия, Канада и Южноафриканската република. На първо място е Русия. И деветдесет процента от руския никел дава норилският концерн. Господин Никитин оглавява най-голямата геологопроучвателна експедиция в ЮАР. Преди това пет години е работил в Канада. Следователно е наясно какво е положението там. А доста време преди това, от седемдесета до седемдесет и четвърта година, е работил в Норилската комплексна геологопроучвателна експедиция — точно в Имангда. Така че неговата информираност не буди съмнение. Но въпреки това той не представи никакви доказателства в подкрепа на думите си. Според него сумата, която влага в проекта, е най-сигурната гаранция за достоверността на прогнозите му.

— И това обяснение ви удовлетвори?

— Общо взето, да. Макар че бих предпочел, естествено, по-подробни сведения. Направи ми впечатление на сериозен и твърде предпазлив бизнесмен, който няма да рискува толкова пари без основателни причини.

— Ако операцията с акциите излезе успешна, как смята господин Никитин да се разпореди с получената печалба? Ще я преведе обратно по сметката си в Дойчебанк?

— Не, специално го попитах. Иска да създаде съвместно предприятие за допълнително проучване и разработка на Имангдинското находище. Цялата печалба трябва да бъде вложена в рудодобивна техника, в строежа на шосе и железопътна линия от Имангда до Норилск, в инфраструктурни проекти. Дори посочи името на фирмата, с която е водил преговори за доставка на оборудването. Това е нюйоркската компания „ЕКСПО импорт-експорт“.

— Но нали казахте, че Имангда е добре проучена и се смята за безперспективна? Какъв е смисълът да се инвестират пари в нещо, което няма бъдеще?

— Попитах го и за това. Отговори ми, че си имал основания. Реших да не настоявам за по-конкретен отговор. В края на краищата парите са си негови.

— Имате въпрос ли, Александър Борисович? — попита Денис, забелязал нетърпеливия жест на Турецки.

— Да. Банален, но необходим за изясняването на ситуацията. Господин Дорофеев, колко може да печели ръководителят на една такава крупна експедиция в ЮАР?

— Към двеста хиляди долара.

— Месечно?

— Годишно. Това е приблизително толкова, колкото получава президентът на САЩ.

— Сто двайсет и четири милиона долара не могат да се спестят дори с такава заплата. Би трябвало да работиш… Колко? — Турецки извади бележника и набързо пресметна. — Шейсет и четири години. Ако не харчиш нищо.

— Разбрах смисъла на въпроса ви. Дали това не са мръсни пари, които иска да изпере в Русия, нали? Не. Те са преведени по наша сметка от Франкфуртския филиал на Дойчебанк…