Прокобата Тутанкамон [bg]

— Не, не — вдигна ръка Джарка. — Съгласен съм, че трябва да тръгнеш на север, но не след Мерире. Този самозванец и армията сигурно са свързани с атонистите. Ако Мерире отиде пръв, нищо чудно да посвети времето си да крои смъртта ти. Настоявай да тръгнеш с него, двамата да бъдете закриляни от силата на Атон. Стой близо до него, като приятел. Действай, сякаш ти е съюзник, а не враг. Ако отидеш с първожрец, твоят живот също е свещен.

— Ако направиш така — додаде Собек, — и аз ще дойда с теб. А малкият принц?

— Той ще бъде в безопасност — заяви Джарка. — Аз ще се погрижа за това. Ако някой изобщо е в състояние да обедини Царския кръг срещу всички врагове, то това е принц Тутанкамон, така че колкото по-скоро бъде коронясан, толкова по-добре.

Замълча при влизането на капитана на охраната ми, който коленичи и опря чело в земята.

— Убиецът, господарю. Претърсихме жилището му. — Изправи се и протегна ръка. Взех малкия, но много ярък рубин. — Само това намерихме.

Отпратих капитана. Собек грабна рубина от ръката ми и го вдигна на светлината.

— Чувал съм, че подобни камъни се продават в Източна Тива.

— Шабтите на Ехнатон? — попитах.

— Може ли да го задържа? — ухили се Собек.

— Твой е.

— Както и преди съм ти казвал — продължи Собек, — тесните улички и пътеки на Източна Тива нямат нищо общо с виденията на един бог. Онова, което трябва да се запиташ, Маху, е кой е казал на убиеца, че носиш раирано наметало? — обърна се и се усмихна широко. — А, между другото, вратата, през която убиецът се е опитал да избяга, за разлика от много други в този дворец, е била залостена с голям дървен клин.

Гравюрата върху чашата ми — либийска танцьорка, преследвана от салукски хрътки — сякаш за миг оживя на светлината на лампата.

— Градинар — мислех на глас, — който притежава скъпоценен рубин, убива жрец, за да се внедри на негово място. Как според вас е прилъгал онзи жрец настрани от останалите?

— Сред бръснатите глави има такива с доста екзотични вкусове — отвърна Собек. — Но който и да го е подкупил — имам предвид градинаря, е бил готов да го жертва. Подозирам — прибра рубина в кожената си кесия той, — че ако бе имал време, истинският убиец щеше да се отърве от градинаря и да си вземе рубина така или иначе. Искам да кажа, след като облеченият в раираното наметало бъде умъртвен.

— Кой — намеси се Джарка — е този истински убиец?

— Анхсенамон ме нарича Раираната хиена — прошепнах.

— Пази се от чужда жена — повтори старата максима на Ани Собек, — която не е позната в града. Тя е вода тиха и безкрайна — размаха пръст пред лицето ми. — Пази се от такава жена.