Спящата кукла [bg]

В заседателната зала на втория етаж Ти Джей показа на Данс вещите, които бяха открили у Мортън Негъл.

Никакви оръжия, запалителни устройства, планове на сградата или пътищата за бягство.

Само пари, портфейл, фотоапарат и дебел бележник. А също три документални криминални книги с неговото име на корицата отпред и снимката му отзад (доста по-млад и с повече коса).

— Писател на кримки — напевно обяви Ти Джей.

В биографичните бележки Негъл бе представен като „бивш военен кореспондент и криминален репортер, който пише за престъпността. Живее в Скотсдейл, Аризона, и е написал тринайсет документални книги. Казва, че по професия е безделник, номад и разказвач“.

— Това не е алиби — отсече Данс. — Какво правите тук? И защо сте дошли преди пожара?

— Не съм замесен в бягството. Дойдох рано да взема интервю.

— От Пел ли? — попита О’Нийл. — Той не дава интервюта.

— Не, не от Пел. От близките на Робърт Херън. Чух, че идвали да свидетелстват.

— Как ще обясните фалшивия журналистически пропуск?

— Ами, от четири години не съм работил за вестник или списание. Вече пиша само книги. Но без пропуск никъде не те пускат. Никой не си прави труда да погледне датата.

— Почти никой — с усмивка го поправи Ти Джей.

Данс прелисти една от книгите. Беше за убийството на Петерсън в Калифорния отпреди няколко години. Ти Джей вдигна поглед от лаптопа си и обяви:

— Чист е, шефке. Поне няма предишни задържания. Снимката от управлението по моторните средства е същата.

— Пиша книга. Имам договор. Можете да проверите.

Каза им името на издателя си в Манхатън. Данс телефонира и разговаря с жена, чиято първа реакция бе: „Ох, по дяволите, в какво пак се е забъркал Мортън?“ Тя потвърди, че имат договор за нова книга за Пел.

— Свали му белезниците — нареди Данс на Ти Джей.

О’Нийл попита:

— За какво ще пишете?

— Това ще е книга, каквато досега не е излизала. Няма да е за убийствата. Такава вече има. Ще бъде за жертвите на Даниел Пел. За това какъв живот са водели преди престъпленията, а за онези, които са оцелели — как живеят сега. Вижте, повечето документални книги и филми са фокусирани върху самия убиец и престъплението — кръвта, ужасите. Евтини сензации. Мразя ги. Книгата ми ще е за Тириса Кройтън — оцелялото момиче, роднините и приятелите на семейството. Заглавието ще е „Спящата кукла“. Така наричаха Тириса. Ще напиша и за жените, които Пел е наричал „Семейството“, на които е промивал мозъците. Също и за другите му жертви. Като се замислиш, те са стотици. За мен едно жестоко престъпление е като да хвърлиш камък в езеро. Вълните на последствията могат да се разпространяват вечно.

Говореше разпалено като проповедник.