Среднощно слънце [bg]

Автор: Несбё Ю
Серия: Кръв по снега #2
Год: 2019
Язык: болгарский
Год: Емас
ISBN: 9789543574308
Переводчик: Ева Кънева
Жанр: Другие детективы

Электронная книга - «Среднощно слънце [bg]». Краткое содержание книги:

НОМИНАЦИЯ ЗА НАЙ-ДОБЪР КРИМИНАЛЕН РОМАН НА НОРВЕГИЯ В селце далеч в северна Норвегия, където незалязващото слънце е способно да те докара до лудост, от автобуса слиза мъж. Представя се като Юлф и търси място, където да се скрие от най-влиятелния наркобос в Осло, известен като Рибаря. Доскоро Юлф е работел за Рибаря — бил е силов събирач на дългове, изпълнявал е дори мокри поръчки, но след издънка е изпаднал в немилост. И Рибаря изпраща наемниците си по петите му да го очистят. Попадайки в селцето Косюн, Юлф открива перфектното скривалище. Или поне така се надява. Местните жители, консервативни християни, приемат Юлф, а тъжната, красива клисарка и малкият й син му помагат и му носят храна. Тяхната компания пробужда у доскорошния престъпник нещо, което той мисли за отдавна умряло. Но инфарктното очакване на неизбежното кръвопролитие и среднощното слънце, увиснало от небето като немигащо, всевиждащо око, неумолимо го навеждат на дълбоки съмнения дали спасението е изобщо възможно, или просто надеждата е изкусна измамница.
„В тази внушително написана история за лично падение, отчаяние и изкупление един отчаян мъж попада сред дивата северна пустош и лутайки се, намира себе си.“ Ню Йорк Таймс Бук Ревю

Перейти на страницу:

Шеста глава

Тик-так-тик-так.

Взирах се в хоризонта. Към Косюн. Възможно беше обаче да тръгнат в обход, през гората, и да ме нападнат в гръб.

Макар че си наливах по малко, пресуших първата бутилка за един ден. Не издържах дълго и още на следващия ден отворих втората.

Очите ми започнаха да се затварят. Умирах за сън. Накрая легнах и си казах, че сухожилието на северния елен ще ми сигнализира за приближаващи хора.

По едно време се разнесе звън на църковни камбани.

В началото не разбрах какво е. Вятърът довяваше глухи отгласи. После обаче — вятърът се усили — чух ясно и отчетливо, че бият камбани. Погледнах си часовника. Единайсет. Неделя ли беше? Реших оттук нататък да следя кой ден от седмицата е. Защото те щяха да дойдат в делничен ден. В работен ден.

От време на време задрямвах. Нямаше начин да го избегна. Същото е като да се возиш сам на лодка в открито море: унасяш се и разчиташ лодката да не се блъсне или да потъне. Присъни ми се, че греба на борда на лодка, пълна с риба — риба, която ще спаси Ана. Нямах и секунда за губене, но от сушата духаше вятър и аз гребях с все сила, дърпах веслата, та кожата по дланите ми се смъкна и заради кръвта веслата се изплъзваха от ръцете ми. Раздрах си ризата и омотах парчета плат около веслата. Борех се с вятъра и бурята, но така и не успях да се приближа до сушата. Каква полза, че лодката беше пълна догоре с тлъста, хубава риба?

През третата нощ се събудих, питайки се дали воят, който бях чул, е сън, или истина. Ако беше истина, значи животното — куче или друго — се бе приближило. Излязох навън да пусна една вода в горичката и погледнах слънцето. Дискът му беше слязъл под рехавите дървесни корони.

Гаврътнах едно и поспах още два часа.

Станах, направих си кафе, намазах си филия и седнах отвън. Не знам дали заради предпазния лосион, или заради алкохола в кръвта ми, но комарите вече не ме хапеха. Опитах се да примамя с малко хляб северния елен. Наблюдавах го през бинокъла. Вирнал глава, гледаше към мен. Навярно ме надушваше отчетливо — така, както отчетливо го виждах аз. Махнах му с ръка. Еленът размърда уши, но остана напълно спокоен. Такъв беше и околният пейзаж. Еднообразните движенията на челюстите на животното наподобяваха въртенето на циментобъркачка. Преживно животно. Като Матис.

Плъзнах бинокъла хоризонтално. Намазах мушката на винтовката с влажна пепел. Погледнах си часовника. Навярно чакаха да се стъмни, та да се прокраднат незабелязано и да ме нападнат изневиделица. Трябваше да спя. Трябваше да си набавя валиум.

Дойде пред вратата ми в шест и половина сутринта.

Замалко изобщо да не го чуя, защото целогодишно спях, натъпкан с валиум, и с тапи в ушите. Безполезните стари единични прозорци на апартамента ми пропускаха всичко: есенни бури, зимен студ, чуруликане на птици, бръмченето на проклетия боклукчийски камион, който три пъти седмично спираше пред входа, а той, разбира се, се намираше точно под прозореца на спалнята ми на втория етаж.

Разполагах с достатъчно пари да си сложа дебели, двойни прозорци или да се преместя на горния етаж. Имах пари, но не и желание да купувам каквото и да било. Защото дори всичките пари на света не можеха да ми върнат изгубеното. След погребението не ми се занимаваше с нищо. Намерих сили само да си сменя бравата с някаква немска. Тук никога не бяха влизали крадци. Един Господ знае защо изобщо го направих.

Той приличаше на малко момче в костюма на баща си. От ризата стърчеше тъничко като на птиче вратле, а върху него беше кацнала голяма глава с проскубана коса.

— Добър ден.

— Рибаря ме изпраща — уточни той.

— Ясно. — Цял изстинах, както си бях по пижама. — Ти кой си?

— Нов съм. Казвам се Йони Му.

— Защо не изчака до девет, Йони? Тогава съм в задната стаичка в рибния магазин. Облечен и тъй нататък.

— Идвам във връзка с Густаво Кинг.

Проклятие.

— Може ли да вляза?

Видях издутината от лявата страна на широкото му яке. Отдолу се криеше голям пистолет. И въпреки това не отказах да го пусна.

— Само бързо да уточним нещо. Рибаря настоява.

Да откажа, би било подозрително. Да откажа, би било безполезно.

— Заповядай — отворих широко вратата. — Кафе?

— Пия само чай.

— Нямам чай, опасявам се.

Той приглади перчема си настрана. Имаше дълъг нокът на показалеца.

— Не казах, че искам чай, Хансен. Просто не пия кафе. Това ли е дневната? След теб, моля.

Влязох, преместих няколко хумористични списания и плочи на Чарлз Мингъс и Моника Сетерлунд от един стол и седнах. Моят посетител се разположи на дивана до китарата. Пружините бяха развалени и той потъна. Наложи се да отмести празна бутилка от водка, за да ме вижда добре. Или за да си осигури пряк изстрел.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?