Смъртта на светлината [bg]

Но тя само му се усмихна.

След това се пресегна към малкото същество и го смачка. Когато отвори ръка пред очите на Дърк, в шепата ѝ имаше само прах и мъртва тъкан.

— Има гнездо на дърводухове наоколо — обясни Гуен. — Сменят си кожите четири-пет пъти преди зрелост и оставят обвивките си като пазачи, за да плашат други хищници. — Посочи между дърветата. — Там има жив, ако ти е интересно.

Дърк погледна и зърна за миг дребна жълтеникава твар с остри зъби и огромни кафяви очи.

— Могат и да летят — каза Гуен. — Имат мембрана, която минава от ръката до крака и им позволява да прелитат между дърветата. Хищници са. Ловуват на глутници, могат да свалят животни сто пъти по-големи от тях. Но обикновено не нападат човек, освен ако не се набута в гнездото им.

Дърводуха вече го нямаше, изгубен в лабиринта жълтеникави клони, но на Дърк му се стори, че видя друг, съвсем за кратко, с крайчеца на окото си. Огледа дърветата наоколо. Прозрачните кожени обвивки бяха навсякъде, зяпнали свирепо в сумрака от клоните си като малки мрачни призраци.

— Тези неща изнервят толкова Янацек, така ли?

Гуен кимна.

— Да. Духовете са напаст на Кимдис, но тук наистина са намерили естествената си среда. Сливат се съвършено с удушвачите и могат да се движат през плетениците по-бързо от всичко, което съм виждала. Проучила съм ги доста задълбочено. Разчистват горите. След време биха могли да избият всичката плячка и да измрат от глад, но няма да им остане време за това. Щитът ще падне преди това и студът ще дойде.

Раздвижи уморено рамене и отпусна ръка на един ниско надвиснал клон. Комбинезоните им отдавна бяха добили същия прашножълт цвят като дърветата наоколо, но ръкавът ѝ се хлъзна назад, щом докосна клона, и Дърк видя мътната лъскавина на нефрит и сребро, блеснало на жълтеникавия фон.

— Останала ли е много фауна?

— Достатъчно — отвърна тя. Среброто изглеждаше странно на бледочервената светлина. — Не толкова, колкото е била преди, разбира се. Повечето див живот е напуснал домашния лес. Тези гори умират и животните го знаят. Но дърветата на външните светове са някак си по-неотстъпчиви. Там, където са били засадени гори от Предела, ще намериш див живот, все още силен, все още се държи. Удушвачите, призрачните дървета, сините вдовци — всички те ще оцелеят до самия край. И ще си имат своите обитатели, стари и нови, докато дойде студът.