Остриетата на Кардинала [bg]

Малко по-късно този, когото Сен Люк чакаше, влезе в кръчмата.

Беше достатъчно едър, небръснат, имаше дълги и мръсни коси, рапирата висеше на кръста му, а погледът му издаваше лукавство. Прякорът му беше Касапина и както обикновено, го придружаваха двама мръсници, които не му отстъпваха по злонравие, но несъмнено не можеха да се мерят с него по жестокост. Те седнаха на маса, която беше освободена веднага щом се приближиха към нея, и дори не се наложи да поръчват шишетата с вино, които собственикът им донесе, гледайки ги страхливо.

Третата кръчмарка, която не изпускаше от поглед Сен Люк, избра точно този момент, за да действа.

Тя беше рижава и бледа, много красива, нямаше дори седемнайсет години и знаеше — от опит — какво въздействие оказват върху мъжете зелените ѝ очи, розовите ѝ устни и младежките ѝ прелести. Носеше платнена пола, а корсажът под бюстието ѝ беше с широко деколте и откриваше голите ѝ рамене.

— Въобще не пиете — рече тя, след като внезапно се изпречи пред Сен Люк.

Той не отговори веднага, но все пак промърмори:

— Не.

— Вероятно поднесеното вино не ви харесва?

Този път мъжът въобще не си отвори устата.

— Ще ви донеса от по-хубавото.

Ново мълчание.

— И на същата цена.

— Не, благодаря.

Но девойката не го послуша. Младежката гордост не ѝ позволяваше да се провали след напразните опити на нейните приятелки.

— Като се върна, ви моля да ми кажете името си — настоя тя с усмивка, изпълнена с обещания. — И аз ще ви прошепна моето.