Вътрешно разследване [bg]

— Трябваше да му лепнем предавател на колата — каза Джими.

— Няма проблеми, и така ще се оправим — успокои го Карл.

Джими не успя да му отговори, че има проблем. Карл го изпревари.

— Гледай ги обаче тия къщи, тия шибани посолства!

Намираха се на Масачузетс авеню, в частта, позната като „Улицата на посолствата“.

— Чудя се дали тия държави си плащат за къщите, или ние им ги плащаме. Щото много ще избеснея, ако с моите данъци им плащат проклетите дворци.

Джими просто поклати глава.

— Дай газ — напомни той. — Много изоставаш.

На следващия светофар, разбира се, онзи проклетник отново мина на жълто.

— Шибаняк! — Карл натисна газта, за да хване светофара, но вече беше червено, когато излязоха на самото кръстовище. Колата, която се вряза странично в тяхната, беше такси. То удари предния десен калник на наетия им форд, като го завъртя в почти пълен кръг. Въздушната възглавница на Джими, пред мястото до шофьора, се изду с гръм. Тази на Карл не се задейства.

Карл и Джими бавно излязоха от колата, още замаяни, и Джими леко опипа носа си, за да провери дали не е счупен. Възглавницата го беше ударила право в лицето. Шофьорът на таксито блъсна предната врата с известно усилие, за да я отвори, след което се засили към тях, с огромните си жабешки очи и с безумен поглед иззад дебелите стъкла на очилата. Беше с тъмна кожа и Джими предположи, че е от Афганистан или Пакистан — някоя мюсюлманска държава. Таксиджията се спря на една крачка от Карл, посочи светофара, посочи смачкания капак на таксито и започна да крещи ругатни на някакъв чужд език.

Карл халоса таксиджията между очите, като му строши очилата.

— Мамицата ти терористка — процеди той.