Смъртоносен експеримент [bg]

Виктор.

До Виктор бдеше на пост постоянното присъствие, вечно намусения Хуго, „Малкия генерал“. Хуго беше по­мощник, довереник и съветник по военните въпроси на Виктор. Двамата бяха малки хора, които мечтаеха да по­корят света с армията си от джуджета. Ако успееха, све­тът щеше да се окаже наистина малък.

Всички погледи се извърнаха към Сал.

- Спокойно - каза той, - малките хора искаха да се поя­вят - как му се вика - зрелищно. Та им рекох да си напра­вят веселбата.

Десетки гангстери смутено прибраха оръжията си и се заеха със съпругите и приятелките си, шепнещи тежки закани.

Виктор промени настройките на подлакътника на ко­личката си и гласът му вече не гърмеше така.

- Може ли да бъда удостоен с присъствието на Салваторе Бонадело за миг?

Сал предложи:

- Хайде - как му се вика - да задоволим каприза на малкия човек.

Тръгнахме към Виктор и Хуго.

- Трябва да си освежа грима - съобщи Катлийн точно както го бяхме репетирали. - Ще ме насочите ли към ин- тимното помещение?

- Интимно помещение? - смая се Сал. - Ей на това му се вика класа. - Той посочи и Катлийн се отправи натам.

- Първо си помислих, че ме кани да си легнем - споде­ли Сал и не спря да оглежда задника ѝ, докато не изчезна от погледа му - Бива си я. Завиждам ти, че всяка сутрин се будиш до такова бижу.

Гласът на Виктор прозвуча от високоговорителите.

- Приветствайте сърдечно, ако обичате, прислужника ми Мерлин.

Никой не помръдна. Отонво всички погледи бяха на­сочени към Сал. Той се огледа и викна:

- Иска аплодисменти човекът. Покажете малко ниво!

Сал заръкопляска. Останалите, явно озадачени, се присъединиха към него неохотно. Някъде зад скупчени­те гости се чу женски писък. Всички се обърнаха. Писъ­кът обиколи стаята през високоговорителите и гостите осъзнаха, че Виктор е отклонил вниманието им, за да се появи магьосникът.

Мерлин се насочи към Сал. Големия Лош извади Магнум 357 и го насочи към лицето на Мерлин.

Мерлин беше меко казано притеснен от дулото насре­ща си.

- Казаха ми, че няма да има оръжия.

Сал заяви.

- Нека револверът си остане където е. За всеки случай.

Мерлин събра кураж и промълви:

- Добре тогава, но ви моля да бъдете внимателни. Ще ми дадете ли долар?

- Как ли пък не!

Сал погледна Виктор.

- Това е моето шибано парти - разпали се - Никак не е възпитано аз да давам пари на тоя тук.

- Само един долар - успокои го Мерлин. - Уверявам ви, че няма да съжалявате.

- Дано да е така.

Сал бръкна в джоба на панталона си и извади огромна бала. Прехвърли банкнотите, намери един долар и го даде на Мерлин. Нямаше нищо в дясната ръка на Мерлин - наблюдавах я - и изведнъж в нея се появи флумастер.

Бях гледал добре. Мерлин си го биваше.

- Подпишете долара, моля ви, за да сме сигурни, че е вашият.