![500 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/8/8/500-bg-download.jpg)
500 [bg]
- Автор: Квирк Мэтью
- Серия: Майк Форд (bg) #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «500 [bg]». Краткое содержание книги:
— Мога ли да ви помогна с нещо, господа? — чух гласа на Дейвис, който застана до мен. Разпоредителят се смрази от погледа му, а ченгето отстъпи назад.
— Познавате ли този човек? — попита единият полицай.
— Разбира се — отвърна Дейвис. — Той е сътрудник във фирмата ми. Един от най-добрите.
— А той познава ли адмирал Касиди?
— Надявах се да ги запозная на чашка вчера, но ме задържаха в офиса. Мисля да предложа на този господин членство тук, в „Метрополитън“. Ануп, запознай се с Майкъл Форд.
— Приятно ми е — каза разпоредителят, който се беше наежил зад заучената усмивка.
— И на мен — рекох.
— Защо е тази суматоха? — попита Дейвис.
— Недоразумение, сър — отговори разпоредителят.
— Тогава ще ни извините ли, господа?
— Разбира се — отвърна детективът.
Дейвис се държеше вежливо, но очевидно командваше парада. Най-после имах възможност да погледна в трапезарията. Гулд все още седеше до масата и се беше втренчил в кафето си, сякаш щеше да му предскаже бъдещето. Изглеждаше като ударен от гръм от ясно небе.
— Може би ще бъде най-добре да напуснеш — прошепна Дейвис с онова изражение на сфинкс, което не можех да разгадая. Все още не бях сигурен дали изпълнението ми на нощен крадец е спасило положението, или е взривило кариерата ми. Може би Дейвис беше замазал очите на ченгетата, за да ме накаже той. Точно преди да тръгна, добави: — Бъди в кабинета ми в три.
Кабинетът му се намираше в дъното на безкрайния директорски коридор. Знаех, че съм се държал малко драматично, но не можех да се отърся от образа на последната разходка на осъдения на смърт, която бях гледал в десетки филми. Дейвис ме накара да чакам в малък коридор пред кабинета му до три и двайсет. Не бях спал от трийсет и четири часа и умората тежеше като олово върху тялото ми. Дейвис най-после се появи и влезе в кабинета си, като ми направи знак да го последвам. Застанах там, а той спря до бюрото си.
Прикова ме със загадъчния си поглед, а след това извади нещо от джоба си и го вдигна с палеца и показалеца си. Беше дървен винт и ми изглеждаше познат до болка. Бях върнал на местата им достатъчно, за да прикрепя задния панел, и бях закрил дупките, но бях забравил един.
— Напоследък играл ли си скуош, Форд?
Държах си устата затворена, докато разбера докъде ще доведе разговорът. Дейвис бавно въртеше винта между пръстите си и после го подхвърли във въздуха. Хванах винта на сантиметри от гърдите си.
— Гулд се съгласи — съобщи Дейвис.
— А полицията?
Той махна с ръка.
— Не се тревожи за адмирала. Той се размеква и се представя на собственото си отражение.
— Извинявам се за…
— Забрави го. Подвизите ти може и да са малко по-каубойски, отколкото аз бих предпочел, но важното е, че получихме съгласие. Четирийсет и осем милиона долара.
Дейвис кимна.
— Тази седмица ходих на още няколко купона.
— И какво ще стане с Гулд? Бяхте ли при главния инспектор в Министерството на търговията или в полицията?
Той поклати глава.
— Деветдесет и девет процента от тези случаи се потулват. Ако в шкафчето му имаше части от тяло, тогава историята щеше да бъде друга, но тъжният факт е, че подкуп от сто и двайсет бона са дребни пари в този град, въпреки че се радвам, че го хвана.
— Как го убедихте? Само го заплашихте? Нещо като… — Помъчих се да намеря лицеприятна дума.
— Изнудване?
— Не, сър, не исках да намекна…
— Не си ме обидил — засмя се Дейвис. — Изнудване е малко грубо определение за част от работата, която вършим, макар че би била свежа директна алтернатива. Представи си само. Показваш на някого негова снимка по гол задник в мотел с някоя проститутка и му казваш да коригира финансите на компанията си или завесата пада за него. — Той се замисли за миг. — Признавам, че това е сигурен, открит подход, но Гулд е умен човек. Трябва само да кажеш, че си чул, че той може да е нагазил в твърде дълбоки води. Добавяш, че вероятно можеш да му помогнеш да избегне неприятностите. Не е необходимо да говориш много. Той изведнъж откликва на думите ти и става отзивчив. Хората не придобиват власт, като са неясни и уклончиви, поне когато става дума за техните интереси. Това е ситуация, в която всички печелят. Така човек обикновено постига целта си по-бързо и по-сигурно от всяко разследване на моралните принципи. В същото време ние лансираме политиката, в която вярваме. Възползваме се от лошото му поведение.