Ключът [bg]

Грей не искаше да е тук.

Все още със същите черни джинси и блузата с дълъг ръкав, той крачеше бързо през централния коридор на „Сигма“. Докато вървеше към кабинета на директора, прибра идентификационната си карта — черен правоъгълник от титан със сребриста холограма, изобразяваща буквата Σ.

Макар да беше доста след полунощ, коридорите и помещенията бяха облени от светлина. Крушките, всички с леко син оттенък, помагаха при липсата на естествена светлина тук. Погребана дълбоко под Смитсъновия замък, щабквартирата на „Сигма“ се намираше в края на Националната алея. Мястото беше избрано поради близостта му както с коридорите на властта, така и с множеството изследователски лаборатории на Смитсъновия институт.

И двата ресурса се бяха оказали изключително полезни в миналото.

Както и тази нощ.

Ако се съдеше по оживлението, Пейнтър Кроу беше използвал връзките си, бе поискал дължащи му се услуги и беше подпалил пожар под задниците на служителите. Някой беше атакувал техни хора в дома на техен човек и Пейнтър искаше всички да са на разположение.

Преди броени часове спешното отделение на Университетската болница в Джорджтаун наред с цял екип невролози бе очаквало Грей и Монк. Бяха предупредени предварително. Кат все още не беше дошла на себе си, нито беше помръднала — дори когато парамедиците сложиха предпазната скоба на шията й и й вкараха система. Дори подскачането на линейката по пътя и ревът на сирената й не бяха успели да я събудят.

През цялото време Монк не се откъсна от нея; ставаше все по-мрачен и по-мрачен. В момента той още беше в болницата и следеше тестовете и неврологичните изследвания. Предварителните резултати не бяха обнадеждаващи. Кат беше в кома. Имаше опасения за мозъчно увреждане.