Последният кандидат [bg]

— Лягай долу! Веднага!

— Не.

Мъжът го сграбчи за раменете и го тръшна върху матрака.

— Ще стане, искаш или не, така че престани да се съпротивляваш.

Металната маска, с нейните кабели и тръби, висеше отгоре като гигантски паяк, очакващ да се впие в него.

— Няма да ви позволя да сложите това нещо на лицето ми — изстена Томас, усещайки как страхът сковава тялото му и умът му започва да губи яснотата си.

Мъжът го хвана за китките и ги притисна към леглото, след това се наведе и го затисна с тяло.

— Сложете му упойка.

Томас се помъчи да се успокои, да съхрани малко сили за момента, в който ще му се удаде възможност да избяга. Погледът му се спря на Бренда. Щом не му помага в този момент, дали това означава, че е на страната на неговите врагове? Сърцето му се сви при тази мисъл.

— Моля те, Бренда — прошепна Томас. — Не го прави. Не им позволявай да го направят.

Тя пристъпи към него и сложи нежно ръка на рамото му.

— Всичко ще бъде наред. Не си мисли, че тези хора ти желаят лошото. После ще си ми благодарен за това, което след миг ще направя. Хайде, спри да се дърпаш и се успокой.

Все още не можеше да разбере поведението й.

— Това ли е то? След всичко, което се случи в Обгорените земи? Колко пъти едва не загинахме в онзи град! След всичко, през което преминахме, нима ще ме изоставиш?

— Томас… — Тя поклати глава с натъжено лице. — Такава ми е работата.

— Чух гласа ти в главата си. Ти ме предупреди, че нещата ще станат още по-зле. Моля те, кажи ми, че не си с тях.

— Когато се върнахме в централата, след като се прибрахме от Обгорените земи, влязох в телепатичната система, защото исках да те предупредя. Да те подготвя. Не съм си и помисляла, че можем да станем приятели в онзи ад.

Ала думите й вместо да го успокоят, само засилиха душевните му терзания.

— Болна си ли от изблика? — попита той.

Тя отвърна с няколко кратки, насечени изречения:

— Само се преструвах. Двамата с Хорхе притежаваме имунитет знаем го от доста време. Ето защо ни използват. А сега се успокой. — Тя погледна към пазача.

— Хайде, давай! — подкани я ядно мъжът.

Бренда го изгледа намръщено, но не отговори. След това, за изненада на Томас, извърна глава към него и му намигна едва забележимо.

— След като ти инжектирам успокоителното, ще заспиш до няколко секунди. Разбра ли ме? — Тя произнесе натъртено думата и отново смигна незабележимо. За щастие двамата пазачи се бяха съсредоточили върху своя пленник, а не върху нея.

Томас все още беше объркан, но дълбоко в душата му се пробуди надежда. Тя явно бе намислила нещо.

Бренда се върна при шкафчето и се зае с приготовленията. Пазачът продължаваше да държи Томас за китките и пръстите му бяха посинели от липсата на кръвоснабдяване. По лицето на мъжа бе избила пот, но нямаше съмнение, че ще държи Томас, докато не бъде упоен. Жената стоеше до него с насочен към Томас гранатомет.