Последният кандидат [bg]

Един от пазачите извади карта и отвори. Озоваха се в спално помещение с койки на два реда, миниатюрна кухня, маси и столове в далечния ъгъл. Не беше каквото очакваше Томас — той си спомни дранголника в Езерото с неговия мръсен под и единствен счупен стол.

— Влизайте — нареди жената. — Скоро ще ви донесем храна. Радвайте се, че няма да ви оставим да погладувате няколко дни след това, което направихте. Утре сте на изпитания, така че най-добре да се наспите.

Тримата мъже избутаха момчетата в стаята и хлопнаха вратата зад тях. Бравата изщрака и звукът отекна в пустото помещение.

Това пробуди у Томас спомени за преживяното в бялата стая. Той се втурна към вратата и натисна дръжката, сетне опря рамо в нея. Блъсна я с юмрук и изкрещя с цяло гърло, настоявайки да ги пуснат.

— Зарежи — спря го Нют, застанал зад него. — Никой няма да ти обърне внимание.

Томас се завъртя ядосано, но като видя приятеля си, се сепна. Миньо заговори, преди двамата да кажат каквото и да е.

— Май си проиграхме шанса — промърмори ядосано, отиде при койките и се отпусна върху една от тях. — Не трябваше да чакаме толкова дълго, Томас. Какво си мислеше, че ще обявят: Ето, че дойде най-подходящият момент да избягате, защото ще сме заети през следващите десет минути. Трябваше да рискуваме, човече.

Макар и с неохота Томас бе принуден да признае, че Миньо е прав. Тримата трябваше да побягнат, преди да се появят пазачите.

— Съжалявам — каза той. — Но Когато ни тикнаха онези оръжия в лицата, реших, че съпротивата е безсмислена.

— Хубаво де — махна с ръка Миньо. — Ама вие с Бренда май много се имате?

Томас въздъхна.

— Тя ми каза нещо…

Миньо се надигна от леглото.

— Какво ти е казала?

— Каза ми да не им вярвам — да вярвам само на нея и на някой си председател Пейдж.

— Нея пък какво я е еня? — обади се Нют. — Нали работи за ЗЛО? Не помните ли каква мръсна роля изигра в Обгорените земи?

— Да, струва ми се, че не е по стока от останалите — добави Миньо.

Томас не беше съгласен. Но не знаеше как да защити мнението си пред своите приятели.

— Вижте, аз също съм работил за тях, но вие ми имате доверие, нали? Това не означава нищо. Може би тя няма избор, може би се е променила. Не зная.

Миньо примижа, докато обмисляше думите му. Нют седеше на пода, скръстил ръце, и се цупеше като малко дете.

Томас поклати глава. Беше му омръзнало да е в постоянно неведение. Той отиде в кухнята и отвори малкия хладилник — стомахът му се свиваше от глад. Имаше няколко резена сирене и грозде. Той разпредели храната на три порции и изгълта своята, като я поля с половин шише вода. Другите двама също се нахраниха мълчаливо.

Малко по-късно една от жените им донесе свинско с картофи и момчетата изядоха и него. Според часовника на Томас беше рано привечер, но той не можеше да си представи, че ще успее да заспи. Седна на един стол, обърнат към приятелите си, докато се питаше какво да правят сега. Все още бе малко ядосан заради провала им одеве.