Дервишът

С тези думи той се обърна.

— Това си го знаехме и отпреди — засмя се Паул Норман. — Цялата работа имаше за цел само бакшиша. Добрякът не подозира, че тъкмо заради една от тази запретени красоти сме дошли насам. Насочваме се значи на северозапад и там трябва да има бръшлян. Да видим!

Веднага след това поеха по един път, който се губеше между гробове и групички кипариси в указаната посока. Край този път имаше една пейка — нещо рядко за едно ориенталско гробище — и на нея седеше богато облечен турчин, който огледа идващите с остър поглед.

— Погледни оня тип! — каза Херман Валерт. — Можеш да си впечатиш физиономията му. Някой път може би ще ти се наложи да рисуваш разбойнически главатар.

— Да, това е истинска обесническа физиономия. И как само ни зяпа! Като че е седнал тук единствено, за да дебне за нас.

Подминаха го.

«Разбойническият главатар» кимна със задоволство.

— Оня русият е. Описанието точно му пасва. Но той не иде сам. Защо е довел другия? Дали не е художникът, с когото дели жилището си? Добре, при това положение ще заловим двама чапкъни, наместо само един.

Той се надигна от пейката и последва бавно двамата до група дървета, сред която стояха известен брой смръщени мъже.

— Забелязахте ли двамата франки, които минаха оттук?

— Да, о, господарю!

— По-дребният е въпросният. Него трябва да заловите. Помогне ли му другият, арестувайте и него. Двама от вас да отидат до входа на бръшляновите беседки, да чакат там уговорения сигнал и веднага щом бъде даден, да влязат и го сбарат. Останалите нека заемат изходите за в случай, че му се удаде някакси да избяга от беседките. А аз ще се върна на моята пейка.

Приятелите междувременно бяха отминали групата дървета. Те добре бяха забелязали мъжете.

— Това са заптиета — рече Паул Норман. — Тая работа ми се струва доста странна!

— На мен също. Какво ли търсят насам?

— Във всеки случай не са случайно тук. Вероятно са хвърлили око на някого.

— Да не би на мен?

— Би било доста чудно наистина. Но на мен ми се разтупа сърцето. Предчувствие ли е това, или само сетнина от гузна съвест? Може би ще е по-добре все пак да се откажеш напълно от авантюрата.

— И през ум не ми минава! Аз трябва непременно да говоря с нея.

— Ето ти на. Първо ти на мен клатеше глава, а сега аз мога да я клатя на теб. Присъствието на тези заптиета сигнализира да бъдем дваж по-предпазливи. Към това се добавя и предупреждението долу при водата. Нещата във всеки случай вдъхват опасения.

— Дали не са открили намеренията й и да е била възпряна?

— Ба! Как ще ги открият?

— Може да е споменала на някоя съквартирантка от харема. Онази го е издала и сега искат да ме спипат на уреченото място.

— Това действително би обяснило много неща. Ако догадката ти е правилна, твоята възлюбена щеше да намери начин тайно да те предупреди.

— Такава ще е работата.

— Е, ние трябва да сме подготвени за най-лошото; не настъпи ли, толкова по-добре. Приемем ли значи, че заптиетата са тук само заради теб, то те със сигурност ще знаят какви са ти намеренията. Ще те проследят до ъгъла на гробищата, където ти е заръчано да бъдеш, за да те заловят там.