Мостът на птиците
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Стефанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мостът на птиците». Краткое содержание книги:
„Мостът на птиците“ е изграден от различни фрагменти от китайската култура и митология — от „Издирени и записани чудновати истории“ на Ган Бао до „Дракони“ на Пу Сунлин. Бари Хюгарт размесва събития, литературни мотиви и приказни фрагменти в очарователна цялост, която носи огромно удоволствие за читателя. Хуморът и ловкостта на автора го правят наш водач из един напълно измислен, но съвършено убедителен древен Китай. Такива щяха да бъдат приключенията на съдията Ди, ако той беше шарлатанин, а не почтен конфуцианец.
— Четири? Само четири жълтици? Нещастно животно! Господаря Ли от Као се нуждае от четиристотин жълтици на ден, за да живее тъй, както е свикнал!
Шумът от другата страна на тънката стена се повтори. След като Скъперника Шен отново се съвзе. Господаря Ли потрети операцията. Този път гневът му бе безпределен.
— Шест? Само шест жълтици? Нима никога не си чувало какво означава геометрическа прогресия? Две, четири, осем, а не две, четири, шест! Ще те продам на касапите, за да те използват за храна за кучетата, а аз ще се върна в Сияйните ливади на златното зърно и ще си намеря по-свястна коза!
Последвалият звук ни наведе на мисълта, че този път припадъкът на Скъперника Шен ще продължи по-дълго. Господаря Ли ме изведе в хола. След като прекрачихме неподвижното тяло, той ме хвана за ръката и ме заговори със сериозен вид.
— Вол Номер Десет, ако искаш да оцелеем след гостуването си при Прародителката, трябва да знаеш, че най-добрият щит на един войн е неговото безгрижие. Ако продължаваш с мрачния си вид да издаваш, че душата ти е изпълнена с тревога, ще ни сполети гибел. Ще трябва веднага да се погрижа да поправя това — той се изкачи бързо по стълбището и започна да отваря врати, докато попадна на тази, която търсеше.
— Кой си ти? — понита го Хубавата Пин.
— Фамилното ми име е Ли, а собственото — Као. Имам лек недостатък на характера — представи се той и учтиво се поклони. — А това е моят многоуважаван клиент, Вол Номер Десет.
— Какво обаче правите в спалнята ми? — извика Хубавата Пин.
— Изразявам своите почитания, а пък клиентът ми се кани да прекара нощта.
— А къде е Скъперника Шен?
— Скъперника Шен се гласи да прекара нощта с една коза.
— С коза?
— Козата е много скъпа.
— Много скъпа… Какво правиш? — извика Хубавата Пин.
— Събличам се — отговорих аз, защото бях добре възпитан и никога нямаше даже да си помисля да противореча на такъв един почитаем мъдрец, какъвто беше Господаря Ли. А и абатът, който се молеше за душата ми, ми бе наредил да му се подчинявам.
— Ще викам! — каза Хубавата Пин.
— Искрено се надявам да го сториш. Ох, защо не съм отново на деветдесет години — въздъхна тъжно Ли Као. — Воле, малко мускули за младата дама.
Хубавата Пин продължи да ме гледа, докато Ли Као излизаше от стаята. Отвърнах на усмивката на младата дама, чието семейство бе попаднало в лапите на лихвар и чиято красота я бе осъдила на обятията на един възрастен господин. Господин, притежаваш чифт малки святкащи свински очички, гол и петнист черен, крив нос, подобен на папагалска човка, провисналите влажни бърни на камила и широки слонски уши, от конто стърчаха дебели кичури груби сиви косми. Тя отвори чаровната си уста.
— Помощ! — извика Хубавата Пин.
От звуците, долитащи откъм долния етаж, се разбра, че Скъперника Шен закупува коза, рициново масло и каручка с боклук. Хубавата Пин и аз се възползвахме от случая, за да се опознаем. В Китай младите хора, когато решат да се опознаят, най-често изпълняват танца на Пърхащите пеперуди. Наистина не съществува по-добър начин на опознаване.
— Яж! — нареди Скъперника Шен на козата. След като младите хора вече са се опознали, прието е да закрепят познанството си чрез Рибарския съюз. Невъзможно е да участваш в Рибарския съюз, ако не си се опознал близко с някого.
— Злато! — крещеше Скъперника Шен.
Сетне се изпива чаша вино и се обсъждат сравнителните достойнства. Споровете обикновено се решават в полза на хрътките преди настъпването на деветия ден на есента.
— Яж! — викаше Скъперника Шен.
Тогава младият господин обикновено свири на лютня, а младата дама танцува по начин, който би бил шокиращ, ако се танцуваше пред публика. Сетне се сгушват като Шестте гугутки под корниза в дъждовен ден.
— Злато! — крещеше Скъперника Шен.
След като вече е установено приятелство, остава само една стъпка до духовното сливане. То се постига най-бързо чрез Играта на феникса в яркочервения процеп.
— Яж! — крещеше Скъперника Шен.
Накрая се стига до вино, любовни стихове и до повторение на танца на Пърхащите пеперуди. Вече обаче бавно н лениво, и с кикот. И така продължава това в Китай чак до сутринта, когато е възможно някой да се освободи от страстите си достатъчно, та да се сети да провери качеството на жълтиците.
— О, най-съвършени и проникновени от партньорите, каква е тази отвратителна воня. — прозина се Хубавата Пин.
— О, несравнима красавице, боя се, че е знак за скорошното появяване на Скъперника Шен — отвърнах тъжно аз, докато се измъквах от леглото и си обувах панталоните.