Мостът на птиците
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Стефанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мостът на птиците». Краткое содержание книги:
„Мостът на птиците“ е изграден от различни фрагменти от китайската култура и митология — от „Издирени и записани чудновати истории“ на Ган Бао до „Дракони“ на Пу Сунлин. Бари Хюгарт размесва събития, литературни мотиви и приказни фрагменти в очарователна цялост, която носи огромно удоволствие за читателя. Хуморът и ловкостта на автора го правят наш водач из един напълно измислен, но съвършено убедителен древен Китай. Такива щяха да бъдат приключенията на съдията Ди, ако той беше шарлатанин, а не почтен конфуцианец.
Процесията завършваше със слуга, теглещ каручка, в която имаше боклук и една дръглива коза. Слугата имаше вид на бабаитин от долна ръка. Главата му бе обвита с превръзка и през цялото време хленчеше: „Ухото ми“.
— Това е къщата на Скъперника Шен — посочи Дебелата Фу една огромна небоядисана сграда. Пред нея гореше евтин тамян. Пред статуите на Безсмъртния бог на търговските печалби, на Господаря на големите наследства и на всички останали божества от Небесното царство на богатството. — Скъперника Шен притежава осем процъфтяващи дюкяна, шест къщи в шест различни градове, една каляска, едно кресло-носилка, един кон, три крави, десет прасета, двадесет кокошки, осем свирепи кучета-пазачи, седем полугладни слуги и една млада и красива наложница на име Хубавата Пин. С всичко това се е сдобил, като е отнемал имота на длъжниците си.
Пред нас се придвижваше един стар селянин с муле, впрегнато в каручка с каменни колела, на която мястото н бе в музея.
— Тор! — провикваше се селянинът с тъжен треперлив глас. — Пресен то-о-о-р!
— Каменни колела? — дочу се един стържещ глас откъм къщата. — Каменни колела в Пекин? — разтвориха се щорите на един прозорец и оттам се подаде един изключително грозен господин. — Велики Буда, наистина са каменни колела! — извика и изчезна в къщата. След малко виковете му продължиха — Готвачо, не се бави повече! — след малко вратата на къщата се отвори, оттам изскочиха Скъперника Шен и готвачът му и побягнаха зад древната каручка.
Бяха натоварени е кухненски ножове, които веднага започнаха да точат върху бавно въртящите се каменни колела.
— Поне две медни монети спестихме, господарю — провикна се със сияещ глас готвачът.
— Какво неочаквано щастие! — излая Скъперника Шен.
— Тор! — продължаваше да се провиква селянинът.
— Пресен то-о-о-р!
Отвориха се още едни щори и Дебелата Фу ми посочи едно красиво лице и чифт бадемовидни страстни очи.
— Това е Хубавата Пин — каза. — Хубавата Пин притежава една евтина рокля, едно евтино палто, една евтина шапка, един чифт евтини сандали, един евтин гребен, едни евтин пръстен и унижения, конто са достатъчни За двадесет и пет човешки живота.
— Носи още! — съскаше Скъперника Шен. — Да не забравиш и лопатите, и мотиките!
— Милион проклятия! — изстена Хубавата Пин и щорите се затвориха.
— Каква жега! заоплаква се Господаря Ли, веейки си с ветрилото. — Каква воня! Какъв шум!
— Нашият господар е уморен и трябва да си почине — извика Дебелата Фу на Едноокия Вон.
— И тази кочина ще свърши работа рече уморено Господаря Ли.
Едноокия Вон почука Скъперника Шен по рамото със златния накрайник на бастуна си.
— Ей, ти — каза му с повелителен глас. — Днес на главата ти се стовариха хиляда благословии Господаря Ли от Као благоволи да си отдъхне в жалката ти барака.
— Какво. — понита Скъперника Шен, докато разглеждаше с недоумение златната монета, която Едноокия Вон бе тикнал в ръката му.
— Господаря Ли от Као ще се нуждае и от подходяща стая за любимия си телохранител, Господаря Лю от Ю! — изрече Едноокия Вон, докато стоварваше втора златна монета върху дланта на Скъперника Шен.
— Какво? — попита Скъперника Шен и междувременно получи трета златна монета.
— Господаря Ли от Као ще се нуждае и от подобаващо помещение за козата си! — изрева Едноокия Вон.
— Господарят ти трябва да е направен от злато! — възкликна изумено Скъперника Шен.
— Той не е — отвърна му разсеяно Едноокия Вон. — Козата му е златна.
След няколко минути се оказах в най-хубавата стая на Скъперника Шен в компанията на Ли Као, козата и боклука. Сред рибени глави н гнили мангови плодове бяха поставени няколко фалшиви златни монети. Ли Као ги натика в устата на козата. След малко й даде да изпие пинта рициново масло. Сетне започна да се рови из изпражненията й със сребърни щипци и измъкна оттам две лъскави монети.
— Какво? — изрева той. — Само две жълтици? Нещастно животно, не събуждай страшния гняв на Господаря Ли от Као!
Нещо тупна от другата страна на стената и стана ясно, че Скъперника Шен е припаднал, докато е надничал в стаята през някакъв скрит отвор. Ли Као го изчака да се съвземе и след това повтори номера с боклука и рициновото масло.