Среща със смъртта

— От всичко това много полза няма! — възрази Сара.

— Може ли изобщо един човек да бъде полезен за друг? Проблемът си е ваш, а не мой.

— Искате да кажете, че вие нямате намерение да сторите нищо за Бойнтънови?

— Не. Според мен няма изгледи за успех.

— И за мен ли?

— За вас би могло да има.

— Защо?

— Защото вие имате определени за целта качества. Притегателната сила на вашата младост и пол.

— Полът ли? Аха, разбирам.

— Човек винаги се връща към пола, нали? Вие сте претърпели неуспех с момичето. Но оттук не следва, че няма да успеете с брат му. Това, което току-що ми разказахте и което е споделила с вас Карол, много ясно показва единствената заплаха за абсолютната власт на мисис Бойнтън. Големият син, Ленъкс, й е противопоставил силата на своята зародила се мъжественост. Той избягал от къщи, отишъл на танци в околността. Желанието на мъжа за другарка от женски пол се оказало по-силно от хипнозата. Но старата добре съзнавала силата на пола. Изглежда, че по време на службата си е разбрала нещичко от нея. Постъпила много умно — довела в къщи едно хубаво, но бедно момиче и насърчила брака. И така се сдобила с още една робиня.

Сара поклати глава.

— Не мисля, че младата мисис Бойнтън е робиня.

Жерар се съгласи с нея.

— Не, вероятно не. Смятам, че понеже е била кротко и послушно момиче, старата Бойнтън е подценила силата на характера и волята й. По онова време Надин Бойнтън е била прекалено млада и неопитна, за да прецени истинското положение. Сега вече го осъзнава, но твърде късно.

— Мислите ли, че е изгубила надежда?

Д-р Жерар поклати глава със съмнение.

— Ако крои някакви планове, едва ли ги е споделила. Знаете ли, има известни възможности, що се отнася до Коуп. По природа човекът е ревниво животно, а ревността е голяма сила. Ленъкс Бойнтън все още би могъл да бъде изваден от инертността, в която затъва.

— И мислите — Сара съзнателно накара гласа си да звучи по-делово и професионално, — мислите, че има изгледи да направя нещо за Реймънд?

— Да, смятам.

Сара въздъхна.

— Можеше да опитам. Е, във всеки случай сега е твърде късно. И тази… тази идея не ми харесва.

Жерар явно се забавляваше.

— Това е, защото сте англичанка! Англичаните имат комплекси, що се отнася до пола. Смятат го за „не съвсем приличен“.

Възмутената реакция на Сара не му направи впечатление.

— Да, да, знам, че вие сте много модерна, не свободно произнасяте на публични места най-неприятните думи, които можете да намерите в речника, че сте лекарка и нямате задръжки! Въпреки това, повтарям, вие притежавате същите отличителни черти, както майка си и баба си. Въпреки че не се изчервявате, вие сте си същата свенлива английска госпожица!

— За пръв път слушам подобни безсмислици!

Със закачливо пламъче в очите д-р Жерар съвсем невъзмутимо добави:

— И това ви прави толкова очарователна.

Този път Сара нямаше какво да каже. Д-р Жерар припряно повдигна шапката си.

— Казвам ви довиждане, преди да имате време да изговорите всичко, което мислите.

И той се скри в хотела. Сара го последва, но по-бавно. Вътре беше настъпило голямо раздвижване. Няколко натоварени с багаж коли се канеха да потеглят. Ленъкс и Надин Бойнтън заедно с мистър Коуп стояха до един голям закрит автомобил и надзираваха приготовленията. Един дебел гид бъбреше на Карол на съвсем неразбираем английски.

Сара мина покрай тях и влезе в хотела.

Увита в дебело палто, мисис Бойнтън седеше на един стол, готова за отпътуване. Като я гледаше, Сара усети как у нея се надига едно особено чувство на отвращение. Вече беше почувствала, че мисис Бойнтън е злокобна личност, въплъщение на тъмна злоба.

А сега изведнъж видя старата жена като трогателно, безплодно създание, Да бъдеш роден с такава жажда за власт, с такова желание да тероризираш, а да постигнеш само дребна домашна тирания! Само да можеха децата й да я съзрат такава, каквато я видя в този момент Сара — предмет на съжаление, глупава, зловредна, позираща старица. Сякаш подтиквана от някаква сила, Сара се приближи към нея.

— Довиждане, мисис Бойнтън — каза тя. — Желая ви приятно пътуване.

Старата дама я погледна. В очите й се бореха злоба и обида.

— Искаше ви се да бъдете много груба с мен — продължи Сара. (Полудяла ли беше, чудеше се тя, какво по дяволите я караше да говори така?) — Вие се помъчихте да попречите на сина си и дъщеря си да се сприятелят с мен. Всъщност не мислите ли, че всичко това е много глупаво и детинско? На вас ви харесва да играете ролята на нещо като плашило, но знаете ли, в действителност сте просто трогателна и доста комична. На ваше място бих се отказала от целия този глупав театър. Очаквам да ме намразите, защото ви казвам това, но аз съм искрена. Всъщност много по-добре е да бъдете… дружелюбна… и добра. Ако се помъчите, можете да бъдете такава.