Дълбоки води

— Изстудено фиде със зелен чай, залято с фъстъчен сос — отвърна Елайъс. — Има и лютив сос отделно, за тези, които го обичат.

Чарити го погледна смаяно.

— Само това оставаше — промърмори Тед. — Още един страстен чревоугодник вегетарианец от Сиатъл. Дали не трябва да се забрани на такива като вас да се заселват тук? Опропастявате местната кухня.

Веждите на Рейдиънс се стрелнаха нагоре.

— Намекваш, че старите рецепти за хамбургери и крем супа от гъби ще изчезнат?

Бея се засмя.

— Внимавай да не те засенчат, Чарити.

Рейдиънс се изхили и обясни на Елайъс:

— Чарити е фантастична готвачка. Тед доста мърмори, но дори той одобрява ястията й.

— Най-хубавата заешка храна по северозападното крайбрежие — съгласи се Тед, докато се насочваше към подредената за пикника маса.

— Абсолютно си прав — подкрепи го Япи и вдигна капака от купата на Елайъс. Усмихна се доволен при вида на Аленото фиде. — Но май тук има истински сериозен конкурент.

Чарити дочу облекчения смях, последвал добронамерената забележка на Япи. Усети как напрежението напуска групата, докато се събират около масата.

Няколко минути по-късно, напълнила чиния с фидето на Елайъс, тя се настани на една пейка. Светлината на късния следобед нежно обливаше залива. Последните слънчеви лъчи превърнаха небето в разтопено злато.

Елайъс седна близо до Чарити. Тя хвърли таен поглед към чинията му и видя, че е пълна с нейния кускус и салатата от леща. Поради някаква неясна причина това я зарадва.

През залива долетяха пеещи гласове, придружени от веселите звуци на зле изпълнена мелодия от флейта и удари на барабан.

— Какво е това, по дяволите? — запита Елайъс.

— Пътешествениците — отвърна Рейдиънс. — Всяка вечер пеят на залязващото слънце. Вероятно не ги чуваш от твоята къща на скалата, но понякога вятърът довява припяването им през залива, чак до кея.

— Група откачалки — додаде Тед, докато дъвчеше зелено фиде.

Рейдиънс се намръщи.

— Според мен това е прекрасен древен обичай.

Елайъс я погледна.

— Древен обичай?

— Правили са подобни неща в по-стари времена — уточни Рейдиънс.

Вилицата със салатата на Чарити спря на път към устата му.

— Какви по-стари времена?

Чарити потисна усмивката си.

Гласът на Рейдиънс се сниши и се изпълни с уважение.

— Шестдесетте години.

— Аха — Елайъс кимна разбиращо. — Значи това са по-старите времена.

Улови погледа на Чарити и й намигна. Тя едва не изтърва вилицата си.

— Ще бъде интересно да се види колко ще продължават с този малко попреминал обичай, когато зимата дойде — обади се намусено Япи. — Задниците им ще измръзнат на плажа, ако продължат и през ноември.

— Няма да са тук през ноември — напомни му Бея. — Според кметицата, ще напуснат, след като космическите кораби не се появят, както е обещанието.

Нюлин Одел рязко вдигна глава. Очите му зад кръглите очила блестяха гневно.

— Това припяване по залез-слънце е само още един глупав ритуал, създаден от Гуендолин Пит, за да засили колорита на измамата си.