Пейзажите на времето

Лицето на Джеймс се вцепени. Марджъри внезапно си спомни, че той имаше влиятелен роднина в Камарата на лордовете. Тя бързо се изправи и измърмори, че отива за пилето. Когато излезе, Маркъм започна да разказва нещо за американските възгледи относно опозиционната партия и стиснатите устни на Джеймс се отпуснаха. Единият край на масата се съсредоточи върху политическите ужилвания на Грег, а в другия Джеймс попита:

— Все пак изглежда странно да говорим за „крал“ след толкова дълго време, през което сме имали кралица, нали?

Марджъри се върна с голяма тенджера пиле в сметанов сос с пролетни зеленчуци и ориз. Одобрително мърморене приветства апетитния аромат, разнесъл се, когато вдигна капака. Докато сервираше пилето, разговорът се разпокъса — Джеймс и Грег подхванаха темата за трудовите закони, а другите си приказваха за предстоящата коронация. Миналата Коледа кралица Елизабет беше абдикирала в полза на по-големия си син и той бе решил да бъде коронясан на петдесетия си рожден ден през ноември.

Джон беше отишъл за още вино — този път бяло.

— Според мен, това е ужасно прахосване на пари — заяви Хедър. — Има толкова много по-подходящи неща, за които можем да дадем пари, отколкото коронацията. Ами ракът, например? Статистиката е ужасяваща. Един на всеки четирима, нали така? — Тя изведнъж замълча.

Марджъри знаеше причината и все пак й се струваше безсмислено да замазва положението. Тя се наведе напред.

— Как е майка ти?

Хедър не се поколеба да продължи темата. Марджъри разбираше, че жената има нужда да говори за това.

— Мама е общо взето добре. Искам да кажа, че състоянието й се влошава, разбира се, но всъщност изглежда, че го е приела. Тя ужасно се страхуваше да не я упоят накрая, нали знаете?

— А няма ли? — попита Джон.

— Не, лекарите казаха, че няма. Използват онова ново електронно анестетично средство.

— Просто го вкарват в повърхностните мозъчни центрове — прибави Джеймс. — То блокира усещането на болка. Далеч не толкова рисковано, колкото химичните анестетици.

— И по-малко се пристрастява към него, предполагам? — попита Грег.

Хедър премига.

— Не съм се сетила за това. Възможно ли е да се пристрастиш?

— Може би не, щом просто изключват болката — отвърна Джан. — Ами ако открият начин да стимулират и центровете на удоволствието?

— Вече са го открили — промърмори Грег.

— Наистина ли? — възкликна Марджъри. — Прилагат ли го?

— Не смеят — с нотка на окончателност отвърна Джеймс.

— Е, във всеки случай — продължи Хедър, — всичко това няма никакво значение за мама. Лекарите не са измислили начин да излекуват рака й.