Преди да те срещна
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преди да те срещна». Краткое содержание книги:
Тъкмо когато Шеридан се опитва да му обясни коя е всъщност, претърпява злополука и получава амнезия. Не си спомня нищо от миналото, единственото, което знае, е, че се влюбва в зашеметяващо красивия граф Уестморланд.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=3875
Обърна се и тръгна обратно към палубата, очевидно изпаднала в пълен шок.
— Госпожице Ланкастър! — извика той след нея. Викът му беше заглушен от други викове — тревожно-предупредителни.
— Дръпнете се! Внимавайте!
Младият мъж забеляза опасността и се спусна след Шеридан, но закъсня — денкът, който товарачите повдигаха с макарата, се залюля, удари младата жена по тила и я запрати върху палубата. Стивън изкрещя на кочияша да се подготви за тръгване и взе Шери на ръце. От раната на главата и се процеждаше струйка кръв.
8
— Как е нашата пациентка днес? — попита доктор Уитиком, когато икономът го въведе в кабинета на графа. Въпреки бодрия си тон лекарят беше песимистично настроен по отношение на шансовете за възстановяване на младата жена.
Стивън Уестморланд седеше до камината, облегнал лакти на коленете си и отчаяно отпуснал глава.
— Няма никаква промяна — отвърна той и унило отвърна на погледа на лекаря. — Все още е неподвижна. Прислужниците продължават да й говорят, както наредихте. Дори аз самият се опитах да й говоря преди няколко минути, но тя не реагира. Изминаха три денонощия — рече графът, а в гласа му се прокрадна нетърпение. — Не можете ли да направите нещо?
Доктор Уитиком отмести поглед встрани. Стивън имаше нужда от почивка, но лекарят добре знаеше, че няма да успее да убеди младия граф в това.
— Тя е в Божиите ръце, не в моите — отвърна. — Но въпреки това ще отида да я прегледам.
— Голяма полза! — гневно избухна негово превъзходителство, но докторът не обърна внимание на този изблик. Заизкачва се по витото стълбище и когато се озова на площадката, сви вляво.
След известно време Хю Уитиком се върна в кабинета и завари младия мъж така, както го беше оставил.
— Очевидно от посещението ми все пак имаше някаква полза — сухо подхвърли лекарят, а лицето му изглеждаше прояснено. — А може би младата дама харесва моя глас повече от гласовете на прислужниците.
Стивън рязко вдигна глава, очите му се впиха в лицето на Уитиком.
— Дошла е в съзнание?
— В момента си почива — побърза да го уведоми лекарят, — но успя да се съвземе и дори размени няколко думи с мен. Вчера бих се заклел, че шансовете й да оцелее са равни на нула, но тя е млада и организмът й е силен, така че има надежда. — Очите му се спряха върху измъченото лице на графа. — Изглеждате като самия дявол, милорд. Мислех да ви предложа двамата с вас да се качим до стаята й след обяда, ако допуснем, че ме поканите да остана за обяд, разбира се — подхвърли лукаво той от позициите си на дългогодишен семеен приятел, — но видът ви може така да я уплаши, че тя отново да загуби съзнание. Трябва да поспите малко и да се избръснете преди това.
— Нямам нужда от сън — отвърна Стивън и се изправи.
Облекчението, което беше изпитал при добрата новина, го беше изпълнило с енергия. Приближи се до сребърната табла с напитките, взе една кристална гарафа и наля бренди в две чаши. — Но срещу бръсненето не възразявам. — Вдигна своята чаша и рече: — Пия за вашите умения и за заслугата ви за нейното възстановяване!
— Заслугата не е моя — поправи го лекарят. — Това, което се случи, с истинско чудо.
— Тогава да пием за чудодейното изцеление — предложи Стивън и поднесе чашата към устните си, но отново се спря. Доктор Уитиком продължаваше да се колебае.
— Не съм казал, че пациентката ми е излекувана, Стивън. Само споменах, че е дошла в съзнание и че е в състояние да разговаря.
Графът долови нещо особено в тона на събеседника си и сините му очи пронизаха Хю Уитиком. Лекарят въздъхна и неохотно рече:
— Надявах се да проведем този разговор, след като си починете, но… Истината е, че дори и да се оправи физически — а все още не мога да заявя със стопроцентова сигурност, че това ще стане — има още един проблем.
— Какво, по дяволите, означава това?
— Тя е загубила паметта си, Стивън.
— Какво?
— Пациентката ми не си спомня нищо от предишния си живот — нито коя е, нито защо е пристигнала в Англия. Не може да ми каже дори името си.
9
Доктор Уитиком спря за миг, преди да влезе в стаята на пациентката си. Той понижи глас и за пореден път отправи предупреждения към Стивън:
— Последиците от наранявания в областта на главата са почти непредсказуеми. Не се тревожете, ако се окаже, че госпожицата не си спомня за моето по-ранно посещение днес. От друга страна, възможно е паметта й да се е върнала. Вчера разговарях с мой колега, който е с по-богат опит в лечението на черепни травми, и двамата стигнахме до заключението, че ще е голяма грешка да й дадем лауданум, независимо от това колко силни могат да станат болките. Лекарството ще потисне болката, но ще я приспи. В случая е по-добре дамата да остане будна, в съзнание и да бъде въвличана в разговори.