Наемниците на Дендарии
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наемниците на Дендарии». Краткое содержание книги:
Воин по произход, но обременен с физически недъзи, 17 годишният Майлс Нейсмит — Воркосиган се проваля на приемните изпити в Имперската Военна Академия.
Принуден да се примири с цивилния живот, той предприема пътешествие до планетата Бета, по време на което след низ от неочаквани събития създава флот от свободни наемници. Въвлечен в междузвезден конфликт, младият Нейсмит трябва да докаже на себе си, че е Вор.
Майлс най-сетне откри какво трябва да прави с въздуха в гърдите си, отвори уста и започна:
— …добре, след този епизод трябва да кажеш: „РАДВАМ СЕ ОТ СЪРЦЕ НА РАЗКАЯНИЕТО ТИ“, а после ставаш и… — Вдигна глава и отправи невинен поглед към баща си: — Добър вечер, сър… Ако ви пречим, ще се преместим да репетираме някъде другаде.
— По-добре да го сторим — обади се Елена, моментално вживяла се във фалшивата роля. Стана, усмихна се невинно на тримата мъже, после оправи дрехите си и последва Майлс, който вече беше тръгнал към вратата. Капитан Куделка й отвърна с широка приятелска усмивка, докато графът съумя едновременно да й се усмихне и да изгледа строго сина си. Гримасата на сержанта не означаваше абсолютно нищо. Униформеният страж многозначително се ухили и проследи отдалечаването им по коридора.
— Браво на теб! — язвително подхвърли Елена докато влизаха в кабината на асансьора.
Той се ухили и направи нещо като пирует, но само с ръце.
— Стратегическо и добре организирано оттегляне — рече. — Какво повече можеш да искаш пред лицето на врага, който те превъзхожда във всяко едно отношение? Просто си репетирахме пиеската и толкоз… Съвсем възпитано и културно… Мисля, че наистина съм гений!
— Аз пък мисля, че си идиот! — остро отвърна тя. — Чорапът ми виси на рамото ти!
— Така ли? — учуди се той, извърна глава и пое фината тъкан между пръстите си. Наслади се за миг на нейната мекота, после й я подаде: — Извинявай, гледката наистина не е била особено добра…
— Знаеш ли какво ме чака сега? — намръщено попита тя. — Поне един час ще ми чете морал! А накрая положително ще ми забрани да разговарям с теб, тъй като във всеки мъж наоколо той вижда насилник! Другият вариант е да ме изпрати завинаги в провинцията… — Очите й потъмняха от мъка: — А на всичкото отгоре вече знам, че ме е ЛЪГАЛ за мама!
Изскочи от асансьора, който безшумно беше спрял на най-горния етаж. Втурна се към стаята си и затръшна вратата с такава сила, че Майлс положително би останал с няколко пръста по-малко, ако не беше дръпнал навреме ръката си. Залепи се за рамката и гневно извика:
— Все още не си сигурна в това! Трябва да има някакво логично обяснение и аз възнамерявам да го открия!
— МАХАЙ СЕ! — изкрещя от другата страна тя. Той се отдалечи от вратата, повъртя се известно време в коридора, очите му уловиха неподвижния силует на човека от охраната с доста голямо закъснение. Той дискретно му беше обърнал гръб. Безопасността на министър-председателя беше организирана по перфектен начин, а това, освен всичко друго, означаваше и дискретност… Майлс изруга под нос и се насочи към широко отворената врата на асансьора.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Майлс се сблъска с майка си в дъното на коридора.
— Да си виждал баща си, скъпи? — попита графиня Воркосиган.
— Да, преди малко влезе в библиотеката заедно с капитан Куделка и сержанта.
— Сигурно ще ударят по чашка — отбеляза графинята. — Е, в това няма нищо лошо, особено след кошмарен ден като днешния. Баща ти е съсипан от умора, а и не си е доспал… — Очите й изпитателно го огледаха: — А ти как спа?
— Нормално — сви рамене Майлс.
— Е, хубаво… Ще ида да го хвана преди да решат да повторят упражнението… Етанолът го прави прекалено прям, а току-що се появи онзи двуличник граф Вордрозда, при това в компанията на адмирал Хесман… Ако тези двамата сключат съюз, баща ти ще си има големи неприятности…
— Не съм убеден, че крайната десница ще успее да получи толкова силна подкрепа, че да се превърне в заплаха за всички онези стари бойци, които са на страната на татко.
— О, вътре в душата си Вордрозда съвсем не е толкова десен. Той просто е един прекалено амбициозен кариерист, който е готов да се съюзи с всеки, от когото би имал изгода. Месеци наред обикаля край Грегър… — В очите на графинята проблеснаха гневни искрици. — Ласкае го, подхвърля му двусмислици и момчето започва да се съмнява във всичко и всеки… Не, виждала съм го в действие и решително не одобрявам поведението му!
— В това изобщо не се съмнявам — усмихна се Майлс. — Но за Грегър не бива да се тревожиш… — Майка му имаше навика да говори за императора като за бездомно сираче, което вечно ще има нужда от закрила. В известен смисъл имаше основание, тъй като тя и баща му, докато лорд Воркосиган беше регент, бяха не само политически, но и семейни настойници на невръстния император.