Завръщането на поета
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Завръщането на поета». Краткое содержание книги:
Хари Бош, вече в ролята на частен детектив, поема случай, чиито нишки се преплитат с дирите на Поета. Въпреки враждебното отношение на бившите си колеги, с упоритостта на ветеран, Хари Бош препуска от враждебната пустиня в Невада и лъскавия Лас Вегас до най-тъмните кътчета на Лос Анджелис.
Като следвах процедурата, която бях наблюдавал да прилага Локридж, принтирах двете пустинни снимки и се върнах към другите фотоси, за да избера няколко за отпечатване. Отделих по две фотографии от ферибота и търговския център. Докато чаках, уголемих няколко снимки от търговския център с надеждата да забележа нещо във фона, което да показва в кой търговски комплекс се намират Грасиела и децата. Знаех, че мога просто да я попитам, но не бях сигурен, че искам да го направя.
Успях да позная надписите на торбите, носени от различни купувачи — „Нордстром“, „Сакс“ и „Барнс & Ноубъл“. На една фотография семейството минаваше през заведение за бързо хранене. Записах си тези данни. Въз основа на тях най-вероятно щях да успея да определя в кой търговски център са направени снимките, ако преценях, че тази информация ми е необходима и е по-добре да не питам Грасиела. Този въпрос продължаваше да стои открит. Не ми се щеше да я плаша, ако не се налагаше. Предпочитах да ней казвам, че някой я е следил, докато е била с децата си — при това човек със странна връзка с мъжа й. Поне засега.
Тази връзка стана още по-странна и обезпокояваща, когато принтерът накрая изхвърли снимката от търговския комплекс. На нея семейството вървеше пред книжарница на „Барнс & Ноубъл“. Фотографията беше направена от отсрещния край на сградата, но ъгълът бе почти перпендикулярен на витрината. Стъклото мътно отразяваше фотографа. Не го бях забелязал на компютърния екран, но сега го виждах на разпечатката.
Образът на фотографа беше прекалено дребен и блед на фона на рекламата зад витрината — фигура в цял ръст на мъж с шотландска поличка, заобиколен с купища книги и надпис „Иън Ранкин ни гостува тази вечер!“ Разбрах, че мога да използвам рекламата, за да определя точния ден, в който са снимани Грасиела и децата й. Просто трябваше да се обадя в книжарницата и да разбера кога е гостувал Иън Ранкин. Ала фигурата скриваше фотографа от мен.
Върнах се при компютъра, намерих снимката сред миниатюрните кадри и я уголемих. Вторачих се в нея. Нямах представа какво да правя.
Бъди беше горе и с един маркуч, включен в кран до планшира, поливаше осемте рибарски пръта, подпрени на кърмата. Казах му да спре водата и да дойде в каютата. Той безмълвно се подчини. Когато влезе, му дадох знак да седне на стола, надвесих се над него и очертах отражението на фотографа върху витрината.
— Това тук може ли да се уголеми? Искам да видя по-Добре този участък.
— Може да се уголеми, но ще изгубиш чистотата на образа. Това е дигитално изображение, нали разбираш? Получаваш каквото си направил.
Не знаех за какво говори. Просто му казах да го направи. Той си поигра с квадратните бутончета над кадъра и започна да уголемява фотографията, после я разположи така, че отражението да остане на екрана. Скоро заяви, че е получил максимално увеличение. Наведох се към дисплея. Изображението беше още по-мътно. Даже очертанията на шотландската поличка на писателя се бяха размили.
— Не можеш ли да го поизясниш?
— Искаш да кажеш пак да го смаля? Естествено, че…
— Не, искам да кажа да го фокусираш.
— Не, мой човек, това е максималното. Виждаш това, което си направил.
— Добре, разпечатай го. Предишния път, когато го разпечатах, се получи по-добре. Може и сега да стане така.
Локридж въведе командите и аз нервно запристъпвах от крак на крак, докато изтече минутата.
— Между другото, какво е това? — попита Бъди.
— Отражение на фотографа.
— О, искаш да кажеш, че не е Тери, така ли?
— Съмнявам се. Смятам, че някой друг е снимал семейството му и му е пратил снимките. Било е някакво послание. Споменавал ли ти е за това?
— Не.
Реших да го притисна.
— Кога за пръв път забеляза този файл в компютъра?
— Не знам. Трябва да е било… всъщност ги видях за пръв път едва с теб.
— Не ме будалкай, Бъди. Може да е нещо важно. Наблюдавах те. Ти работиш с това нещо, като че ли е твое още от гимназията. Знам, че си влизал в компютъра, когато Тери го е нямало. Сигурно и той е знаел. Не му е пукало, на мен също. Само ми кажи кога за пръв път видя тоя файл.
Той помълча малко, докато обмисляше положението.
— За пръв път ги видях около месец преди да умре. Обаче ако питаш кога ги е видял Тери, просто трябва да погледнеш архива на файла и да провериш кога е създаден.