Жажда за върхове
- Автор: Рангелова Маргарита, Робева Нешка
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жажда за върхове». Краткое содержание книги:
Затова след връщане от голямо състезание давам две седмици за размисъл. Време, достатъчно да се изтрезнее от радостта или болката, време, достатъчно да си припомниш кое най не си можел да понасяш, кое все пак те е задържало в залата.
Тренировките продължават, гледам видеозаписите от току-що миналото състезание, вече живея плътно с новите композиции, които преди това са се зараждали и все съм ги оттласквала за после, защото ми предстои голяма битка. Сега това „после“ вече е дошло и ме завладява мощно, всепоглъщащо.
Започва прослушването на музиката. Стойчо отначало слуша с интерес, после му омръзна, след това вече му става непоносимо, не знае къде да се скрие. Понякога търси убежище в стаята на Аглика. Предпочита да слуша „Копче за сън“, „Седемте козлета“ и всичко друго, само не тази музика, която аз слушам. Казва, че не може да разбере как издържам. Не може да приеме, че на мене ми е приятно, не ми се налага да издържам. Не може да види това, което аз виждам през музиката. Вярно, слушам понякога по двайсет пъти едно и също и неизвестно защо в един момент казвам — ами да, точно това ми трябва. Друг път от първото прослушване нещо ме грабва и направо го отделям. Натрупала съм десетки касети. Музиката се слуша през нощта, след работа, понякога до два, понякога до три-четири часа. Би трябвало на другия ден да съм пребита от умора. Не! Точно тогава съм най-бодра. Изглежда, уморяват повече от всичко грижите, неприятностите. Когато нещо ти носи радост, то ти дава и бодрост.
Момичетата са в чудесно бойко настроение. Разбира се, остават и трите. Диляна и Даниела също вървят чудесно. Обявявам, че вече минаваме на пълна двойна програма. Ще подготвяме по една композиция за Световната купа, втора — за световното първенство. Никакви протести. Напротив, приемат го с ентусиазъм. Страшно обичат новите постановки. Аз също. Така че в залата цари небивала хармония. Изглежда, права е поговорката — давам двама небити за един бит. Вярно, не сме победени, но приеха Ставангер едва ли не като поражение. Настроиха се страхотно бойко. Мисля, че така пълно щастлива бях, когато поех този отбор…
Слушам класическа музика, големи автори и по-малко известни. Слушам музика от мюзикъли, от филми, фолклорна, българска, руска, гръцка, испанска… Попадам на музика от филма „Горещ вятър“ и едва не подскачам от удоволствие. Точно това е за Ани. Нямам търпение да отида на другия ден в залата и да й пусна касетата. Филмът имаше голям успех у нас — представям си какво е било в Югославия. Турнирът за Световната купа е в Белград. Не, наистина страхотна находка. Ани слуша презрително и пита още по-презрително: „И мислите, че аз ще играя на тази кръчмарска музика?“ За няколко секунди онемявам от изненада и обида. — Ти ще играеш точно на тази кръчмарска музика… Спирам касетофона и продължавам тренировката, а съм така кипнала, че просто не виждам какво става пред очите ми. На няколко пъти трябва да се извиня на Даниела. Прощавай.
Сега си спомням онова интервю по телевизията. Когато аз съм предложила на Анелия една музика, а тя — друга. Приела съм и станало идеално. Вярно, Анелия си беше избрала една испанска музика, която и на мене много ми хареса, но как само деликатно я предложи тогава: „Другарко, можете ли да я чуете, на мене много ми хареса и си мислех…“ Разбира се! Никога не съм твърдяла, че непременно аз трябва да избера музиката. Готова съм винаги да приема да прослушам и друга, да видя дали е по-добра. Зная, че е много важно състезателката да обикне това, което съм избрала. И все пак досега никога не съм чувала този упрек поне от тях, че не аз съм им избрала най-доброто. Вярно, Лнли не искаше да играе отначало на „Богдано“. Предложих й да си избере друга. Лили каза, че е размислила и все повече се виждала точно с „Богдано“.
И все пак защо някога Анелия можеше така мило, така тактично да поиска една смяна. Откъде е сега този тон и този език: „И вие си мислите, че аз ще играя на тази кръчмарска музика?“
Ами да, онова беше преди Мюнхен. Казваше го два пъти резервата Ани. Сега говори два пъти шампионката Анелия. Ето, че се случи и това, което ми се струваше най-невъзможно — звездната болест не отмина Раленкова, за която можех да се закълна, че е над тези неща, че е толкова и горда, и зряла, и изстрадала мястото си в този отбор, че винаги ще знае как да се държи.
Реших, че ще играе точно на музиката от „Горещ вятър“. Не само защото състезанието е в Белград, а защото си позволи така грубо да се държи. И ще играе, и ще ми се извини. Нищо повече не си казахме. Просто отложих нейната постановка.
Минаха няколко дни и Ани сама дойде да поиска касетата.