Жажда за върхове
- Автор: Рангелова Маргарита, Робева Нешка
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жажда за върхове». Краткое содержание книги:
На Ани й беше добре, когато може да запази тази изолация, която установихме в Мюнхен и винаги спазвахме след това. Затова не можех да търпя някой да се доближи до нея в състезателните дни. Обича да е сама и макар че наоколо гъмжи от хора, и макар че съветската група шумно ликува след всяко изпълнение на тяхна гимнастичка (идват, поздравяват, вдигат я на ръце, викат „молодец“), Ани успява да постигне максимална вътрешна изолация, дори когато шумните овации са само на две крачки от нея. Това може да изнерви Лили. Не Анелия. Не и Илиана.
Илиана не се изолира. Тя поглъща цялата атмосфера. Тази тренировъчна зала е наистина прекалено шумна. Шумна не само за Лили, а и за мене. И чудесна за Илиана. Тя обича така — някой много да се радва, а пък тя да играе по-хубаво. Умира си за такива предизвикателства. Вместо да я стреснат, като че ли обагрят още повече изпълненията й. По-вдъхновена става тренировката й. Цялата настръхва от предусещането за голямата битка. И каква сияйна усмивка при всяко нахлуване на възторжените почитатели, викащи „молодец“!
Не зная защо в тази зала допускаха толкова много хора. Обикновено в тренировъчните зали по време на състезанията е тихо. Всеки се занимава в своя ъгъл. Може би организаторите нямаха опит, а от техническата комисия никой не се сети да въдвори малко ред.
Оставих Илиана да плува в тези бурни води, търсех някакво тихо кътче да отделя Лили. Много трудно, но все пак успяваме за първия старт да намерим и подходяща обстановка, и подходящо настроение. Лили играе така, както предвиждат журналистите — като бъдещата шампионка. Започвам да си мисля, че съм родена под щастлива звезда. До срива на Лили. От много желание да не сгреши — сгреши. Така става обикновено. И ме е яд, и ми е жал. И нямам време ни за едното, ни за другото. Илиана ще завърши състезанието в днешния ден.
Засега трябва да забравя голямото удовлетворение, което ми донесе играта на Ани, възторга и разочарованието от Лили и да се съсредоточа изцяло в Илиана. Колкото и самоуверена да изглежда, Илиана има нужда точно в последния момент да усети, че й вярвам, че съм изцяло с нея, че за нищо друго не мисля, че тя, точно тя е центърът на вселената поне за мене. Илиана изисква някак си пълна всеотдайност, без да казва нищо, защото в такъв момент няма място за никакви приказки. При нея не можеш да „маркираш“. Трябва като Анелия да се изолирам от всичко, да пожелая с всичко, което има у мене, пълен триумф на Илиана. Толкова! Илиана с по-малко не се задоволява. Не знам как успявам да изгоня от съзнанието си и тренировъчната, и състезателната зала, и всички хора, и всички мисли и да остана само с една — играй, Илианче, така както само ти можеш! Толкова й трябва на Илиана, кимва щастлива и тръгва.
Изключителна битка между Анелия и Илиана. Застрашително хвърчат оценките на Куткайте. Гимнастичка с много данни, но още не е от класата на суперсилите в това състезание. Все пак наистина ярко се откроява от останалите. Съвсем естествено е нея да подкрепят. Застрашително напира и Девина. Лили не издържа.
Аз за себе си дълго не мога да реша коя от двете на това състезание е по-силна — Раленкова или Раева. По-късно, като разглеждам видеозаписа, виждам, че много по-прецизно, много по-чисто играе Ани. Но видеозаписът е документ за контестации, а в състезанието има нещо, което тази хитра машинка видеомагнетофонът не може да хване. Това е вдъхновението, с което играе Илиана. Това умение да наелектризира залата, този възторг, който идва към нея и тя го връща на зрителите. Като се прибави това, че Анелия също узрява за артистична игра, идва въпросът, коя ще застане на върха — шампионката от Амстердам или шампионката от Мюнхен? Първата вечер замръквам с яд за Лили, с надежда, че една от другите две ще успее. Коя? А Куткайте?…
Илиана приключи състезанието като убедителна водачка. Щастлива със силната си игра, с обичта на публиката, с това, че е първа, въпреки че има още силни гимнастички да играят. Почти е убедена, че е шампионка, но и не съвсем, разбира се. Ще трябва да изчака края на състезанието в невероятно вълнение. За нея сега най-важното е, че тя игра силно. Остава да се види какво ще направят Раленкова и Куткайте. Другите се простиха с амбицията за титлата. Тогава 9,9 се виждаше рядко, 10 — никак, така че Илиана имаше пълно право за своята надежда.