Сълзите на луната

— Изглеждаш ми повече от добре. — Остави поръчките на печката, за да са топли, и се облегна на плота да си побъбрят. — Кога успя да пораснеш така? Сигурно ти се налага всекидневно да разгонваш момчетата със сопа.

Тя се засмя, стараеше се в смеха й да се доловят по-зрели женствени нотки, а не да прозвучи като глуповато момичешко кискане. Увлечението й по Шон Галахър датираше отскоро, но бе много силно.

— О, не ми остава кой знае колко време при тази работа в хотела и всичко друго.

— Май ти харесва да работиш там.

— Определено. Трябва да наминеш някой път. — Пристъпи напред — стараеше се да се движи непринудено, но и прелъстително. — Откъсни се за малко оттук и ела да те почерпя.

— Идеята не е лоша.

Намигна й, от което пулсът й се учести, и се извърна да погледне месото във фурната. Тя се приближи още повече.

— Ухае чудесно. Бива те да готвиш. А повечето мъже не успяват въобще да се оправят в кухнята.

— Когато мъж — а и жена — не се оправят в кухнята, това е защото обикновено знаят, че някой ще се появи, ще ги прогони и сам ще се справи със задачата, за да си спести време и нерви.

— Умно — почти прошепна тя с благоговение. — Но макар да те бива, обзалагам се, че от време на време би ти се искало някой да ти приготви ядене.

— Не твърдя, че ще имам нещо против.

Брена влезе през задната врата и първото нещо — единственото нещо, което видя, бе как Шон Галахър гледа усмихнат сияещите очи на сестра й.

— Мери Кейт! — Острият й тон изплющя като камшик. Сестра й се изчерви и се дръпна сепнато назад. — Какво правиш?

— Ами… говоря с Шон.

— Нямаш работа тук, в кухнята, облечена в хубава рокля, да се пречкаш на Шон.

— Не ми се пречка.

Свикнал да го навикват по-големите, Шон погали Мери Кейт по бузата. И понеже беше мъж, въобще не забеляза замечтания израз, появил се в очите й.

Но Брена го видя. Стисна зъби, пристъпи напред, хвана ръката на Мери Кейт в желязна хватка и я издърпа към вратата.

Унижението от този жест прогони зрялата изтънченост, с която Мери Кейт така усилено се бе постарала да се обгърне.

— Пусни ме, побойнице. — Гласът й премина във фалцет, докато се бореше да се освободи. За малко да се сблъскат с току-що влизащата Дарси. — Какво ти става? Нямаш право да ме изхвърляш. Ще кажа на мама.

— Добре, добре. — Без да забавя крачка и без да отпуска хватката, Брена вкара сестра си в малката стая до бара и затвори вратата на уединеното помещение. — Кажи й, слабоумнице, а аз няма да пропусна да й опиша как се бе метнала на врата на Шон Галахър.

— Нищо подобно.

Мери Кейт подсмръкна, вирна брадичка и старателно дръпна надолу ръкавите на хубавата си рокля.

— Само дето не го целуваше по врата, когато влязох. Какво ти става? Той е почти на тридесет, а ти си само на двадесет. Знаеш ли какво си просиш, като отъркваш по този начин гърдите си в мъж?

Мери Кейт само сведе поглед към размъкнатата жилетка на сестра си.