Сълзите на луната

— Нищо ми няма.

— Естествено. Но няма да ти навреди да си починеш малко. Защо не донесеш вода на Джуд, Шон?

— Според мен е редно да извикаме лекар.

— Ейдан вероятно ще го направи — понеже Джуд изглеждаше доста нещастна от перспективата, Брена я погледна съчувствено. — О, не го приемай много навътре. От мама знам, че татко се е държал по същия начин с нея, докато е била бременна с мен. Но когато се появявали другите, вече започнал да свиква. Един мъж има право да се паникьоса, в края на краищата. Не знае какво става вътре в теб, нали? Шон, къде е водата?

— Ей сега ще я донеса, но ти не й позволявай да стане.

— Наистина съм добре.

— Разбира се. Цветът ти се възвърна, очите ти се избистриха. — Брена отново стисна ръката на Джуд. — Искаш ли да отида и да се опитам да успокоя Ейдан?

— Ако мислиш… — Млъкна, защото чу как входната врата се затръшва и по стълбището се понесоха бързи стъпки. — Късно е.

Брена стана и стигна до средата на стаята, преди Ейдан да се втурне вътре.

— Добре е. Просто й се зави свят, съвсем обичайно е при бъдещите майки. Тя…

Въздъхна, когато Ейдан я подмина, очевидно без да е чул и думичка.

— Добре ли си? Припадна ли? Някой извика ли лекар?

— Хайде да оставим на нея да го успокои — предложи Брена и направи знак на Дарси да излязат от стаята, след което затвори вратата.

— Сигурна ли си, че е добре? За минута бе страшно бледа.

— Добре е, уверявам те. А и Ейдан най-вероятно няма да й позволи да стане от леглото целия ден, независимо колко спори с него.

— Не стига, че когато е бременна, жената става дебела като крава, но в добавка трябва да виси над тоалетната чиния всяка сутрин или да й прилошава изневиделица. — Дарси въздъхна и се насили да се успокои. — През какви мъки само минава жената. А вие… — Заби пръст в рамото на Шон, който минаваше край тях в коридора с чаша вода в ръка. — Вие само си свършвате работата, свиркате си девет месеца и накрая поднасяте миризливи пури наляво-надясно.

— Това доказва, че Господ е мъж — отбеляза той с плаха усмивка.

Устните на Дарси също леко се разтегнаха, но тя само поклати глава и обяви:

— Ще приготвя чай и препечен хляб за Джуд.

Отмина, оставяйки Шон загледан във вратата на спалнята.

— Нека постоят малко насаме — рече Брена, хвана го за ръката и го дръпна към стълбите.

— Не трябва ли да й занеса водата?

— Изпий я ти. — Съжали го и протегна ръка да го погали по бузата. — Блед си като платно.

— Толкова ме изплаши. Съкрати ми живота поне с десет години.

— Виждам. Но реагира бързо и направи точно какво то трябва. — Тя се шмугна в съседната стая и отново взе метъра. — Толкова много промени стават у нея сега, а вероятно и не си почива достатъчно. Потънала е в планове — добави тя и започна да мери и да записва нещо в тефтерчето си. — Толкова много нови неща в живота й за толкова кратко време.

— Сигурно жените приемат подобни неща по-леко.

— Сигурно. — Брена продължи да взима мерки и да си води бележки. — Не помниш ли, когато майка ти е била бременна с Дарси?